Паметно шествие по случай 101 години от Ньойския диктат
За втора поредна година благотворителната младежка организация „Родолюбие и отечествознание“ провежда паметно шествие по случай налагането на Ньойски договор. Тази година наш партньор бе ученическият патриотичен клуб „Наследството на народа“, с който споделяме общи ценности и виждания.
Целта на паметното шествие е да се почете паметта на българските войници, загинали във войната, и да се припомни за жертвите от тежките клаузи на на Ньойския диктат. Напомняме, че българските бежанци в рамките на годините след 1919-та, са стотици хиляди. Причината те да напуснат своя роден край са шовинистичните действия от страна на държавите победителки във войната.
Много от българите, останали зад границите на България, са подложени на гонения поради етническия си произход. Това продължава през целия 20-ти век. Подобни процеси са създаването на „македонската нация“ в историко-географския регион на Македония, забраната на българите да говорят и изучават своя език и прокуждането на етническите българи от Егейска Македония след края на Втората световна война.
Примерите за зверствата срещу българите, останали извън пределите на България, са много и продължават и в модерното време, нещо, за което рядко се замисляме. С тазгодишното мероприятие целим да насочим общественото внимание към нашите сънародници в пределите на Сърбия и Гърция. И в двете държави не е рядко срещано неправомерното отношение от страна на централизираната власт спрямо българите. Често срещани са физическите нападения над българите и особено често срещано е оскверняването на исторически паметници. Съвсем наскоро бяха осквернени български възрожденски къщи в Гърция, а в РС Македония бе отчупен паметникът на загиналите в потъналия кораб в Охридското езеро – и двете, разбира се, напълно умишлено. Редовна е практиката на потрушаване на български паметници и в Сърбия.
Неразрешен остава и случаят с натравянето с тежки метали на реките в Босилеградско, Сърбия. Въпреки всички доказателства, измервания на замърсяването на водите и оплаквания, не са предприети достатъчни действия.
Призоваваме всеки сам да проучи повече за историята на българите в тези региони, а впоследствие, с отминаването на пандемията, да посети българските селища лично и да разговаря с местните. Съвсем скоро ще публикуваме част от тях и на страницата си. Скоро ще бъде публикувана официална наша беседа с председателя на Културния център в Босилеград – Иван Николов, който в продължение на над 40 години се бори за правата на българите в Сърбия. Той ще ни разкаже подробно какво е положението там и какво се е случило през тези изминали 101 години.
Напомняме също, че шествието бе осъществено при налична дистанция между участниците и че маските бяха задължителни. Призоваваме всички да спазваме мерките против разпространението на Covid-19.