96 години от атентата в "Света Неделя"

В памет на загиналите клуб „Родолюбие и отечествознание“ и младежката организация „Национално пробуждане“ съвместно организираха кратка церемония, по време на която се изкаха представители на двете организации и наследници на убитите в атентата. 

След това бяха положени цветя и запалени свещи в памет на загиналите.

Публикуваме кадри от събитието и речите на представители на клуб „Родолюбие и отечествознание“. 

Реч на Диан Борисов – ученик: 

„Планът за атентата предвижда първо да бъде убит достатъчно високопоставен човек, на чието опело да събере политическия и военен елит в църквата „Света Неделя“, за да може взривът да предизвика по-голям ефект. Комунистите разглеждат варианти като директорът на полицията Владимир Начев и Кимон Георгиев. В крайна сметка посягат на живота на генерал Константин Георгиев на 14 април, два дена преди атентата. Решено е да се взриви покрива на църквата, докато в нея се провежда церемонията по погребението на генерала. Целта на атентата е да бъде унищожен военният и политически елит на страната. В продължение на няколко седмици комунистите внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Той е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол. Експлозивът трябва да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 метра, което да даде на атентаторите възможност да избягат. Между взривното устройство и кубето на храма е поставена бутилка със сярна киселина, която да усили поразяващия ефект от взрива чрез отделяне на отровни газове. Траурното шествие влиза в църквата в 3 часа следобед. Службата се ръководи от софийския митрополит. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора, дошли на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива.“

Реч на Димитър Панчев – ученик и наследник на загиналия в атентата генерал-майор Иван Попов: 

„Здравейте на всички и от мен. Благодаря ви че сте тук и че отделяте от времето си за да почетем всички заедно скъпите жертви които целият ни народ даде преди точно 96 години в зверския атентат. Преди точно 96 години, точно по това време, обстановката тук въобще не е била спокойна и притихнала като сега. Бягащи хора, части от тела, кръв, паника, руини и стонове са били само част от адската обстановка часове след атентата. За един миг са ликвидирани 213 души – докато четях имената им и биографиите им, доколкото ги има – видях имена на немалко студенти, ученици, деца, професори. Видях стругар, видях бакалин, детска учителка, кожар, свещеник и още. За един миг те са убити, а още 500 души са ранени. 

Общият брой на загиналите в най големия атентат в света преди този от 11 септември 2001 е наистина ужасяващ – 213 души, а сред тях са 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани и множество граждани, включително деца. Сред загиналите са бойци, които са се сражавали геройски за своята родина. 

Сред жертвите са:

- Генерал от пехотата Стефан Нерезов, командвал Първа българска армия при Дойран.

- Генерал-лейтенант Калин Найденов, военен министър по време на Първата световна война.

- Генерал-майор Иван Попов.  Ето тук е моментът да ви покажа нещо. Това е снимка на Иван Попов. Той е мой родственик. Кръвен родственик и загива в атентата. Участвал е в четата на Филип Тотю, бил е съратник на Ботев, командвал Първа пехотна софийска дивизия (или по позната като желязната дивизия) по време на Междусъюзническата война. С две думи - рискувал си е живота за българия и за свободата на българите не един и два пъти. И той е ликвидиран за един миг.

- Генерал-майор Иван Стойков.

- Генерал-майор Павел Павлов.

- Генерал-майор Станчо Радойков.

- Генерал-майор Иван Табаков.

- Генерал-майор Стоян Пушкаров.

- Генерал-майор Григор Кюркчиев.

- Генерал-майор Александър Давидов, началник на щаба на армията в периода 9 юни 1923 - 3 юли 1923г.

- Генерал-майор Петър Лолов.

- Полковник Стефан Нойков, началник на щаба на армията в периода 18 май 1923 - 9 юни 1923г.

- Полковник Спас Жостов.

- Полковник Ангел Сребров.

- Полковник Спиридон Михайлов.

- Полковник Атанас Сарайдаров.

- Майор Никола Рачев, политически секретар на Военния съюз.

По случайност, всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.

Част от организаторите на атентата - Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров - успяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз. Заговорниците се опитват да ликвидират своя съучастник Петър Задгорски, но той успява да се предаде на полицията и прави пълни самопризнания.

Скоро започва дело срещу обвиняемите. Марко Фридман, най-високопоставеният от обвиняемите, признава, че организацията получава финанси „през Виена“ от Съветския съюз. Смъртни присъди получават Фридман, Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива Иван Минков. Задочно на смърт са осъдени и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима вече са убити през предходните седмици. Смъртните присъди са изпълнени публично чрез обесване на 27 май.

Вечерта на 16 април в страната е обявено военно положение, което остава в сила до 24 октомври. По време на военното положение правителството предприема репресивни действия срещу крайната левица, известни като Априлски събития.“

Реч на Владимир Чешмеджиев – председател на клуб „Родолюбие и отечествознание“

„Навършват се 96 години от най-големия атентат в историята на България. Драматичната същност на случилото се, се изразява в това, че освен жестокото убийство на десетки бележити българи, е извършено и безскрупулно предателство. Българи, станали последователи на човеконенавистната и разрушителна комунистическа идеология, извършват предателство срещу собствените си интереси и срещу интересите на собствената си държава, убивайки едни от най-достойните ѝ синове. Всички знаем за атентата и сме длъжни да помним. Няма и да забравим докато сред нас са наследниците на жертвите на комунистическия терор. Но нека имаме предвид, че комунистическата идеология не е заличена напълно. До ден днешен тя продължава да работи срещу националните интереси на републиката чрез социални, културни, политически и други методи. Също както ние помним днешната дата и случилото се, така си спомнят и други. Но за разлика от нас те не скърбят за загиналите в атентата, а се радват за успеха на комунистическата партия. Докато ние разпространяваме сред ученици и студенти историята на събитията от миналия век, същото правят и те. Докато ние работим за интересите на своята държава, те работят срещу тях. Длъжни сме да продължим да работим с още по-голямо постоянство и отдаденост, защото в протитивен случай улесняваме заблудените последователи на комунистическата идеология. Поклон пред паметта на всички загинали от комунистическия терор.“