84 години от рождението на последния български цар

Чрез прокламация, издадена на 16 юни 1937 г. от цар Борис III, прочетена на 27 юни 1937 г. от министъра на войната Христо Луков, княз Симеон Търновски е зачислен в Шести пехотен търновски полк с чин подпоручик и е назначен за шеф на Деветнадесети пехотен шуменски полк, на Първи армейски артилерийски полк и на Трети конен полк. 

Негово Величество е цар в периода от 1943 до 1946, заради смъртта на баща си. Заради незавършено пълнолетие от негово име управлява регентски съвет начело с професор Богдан Филов, Негово Царско Височество Кирил Преславски и генерал Никола Михов. След  Деветосептемврийския преврат се правят промени в съвета които противоречат с Търновската конституция, която е още в действие. След тези промени ОФ избират Тодор Павлов, Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски. Негово Царско Височество Кирил е брутално убит от комунистите заедно с другите регенти и хиляди хора от висшата и средна класа на България. Царското семейство е поставено под домашен арест във Врана. На 15 септември се прави ,,референдум‘‘ чийто резултати биват фалшифицирани. С този референдум във все още действащата Търновска конституция България незаконно става република. Царското семейство е изпратено в изгнание. Като дори комунистите са обсъждали и вариант царското семейство да последва съдбата на Романови в Русия, но не се стига до това. След референдума царското семейство заминава за Египет, където в изгнание живее бащата на царица Йоанна – италианският крал Виктор Емануил III. Негово Величество Симеон Сакскобургготски завършва британския колеж „Виктория“ в Александрия. През 1951 г. се установява в Испания, където живее до 2001 г. В Мадрид завършва Френски лицей. От 1951 г. формално поста на негов възпитател заема известният български журналист, писател, философ и общественик Стефан Попов, напуснал тази длъжност поради невъзможност за изпълнението ѝ и неразбирателство с Царицата майка през 1953 г., за което свидетелства неговото писмо до царица Йоанна. Когато навършва пълнолетие, на 16 юни 1955 г. Симеон Сакскобургготски прочита прокламация към българския народ, в която потвърждава своята воля да бъде цар на всички българи, да бъде верен на Търновската конституция и на принципите на свободна България. През периода 1958 – 1959 г. е курсант във военната академия „Вали фордж“, гр. Уейн, щата Пенсилвания, САЩ. Там става известен под името „кадет Рилски“. Завършва със звание „младши лейтенант“. Негово Величество никога не е абдикирал от престола, което го прави макар и символично вече все още цар на България до ден днешен. В продължение на 13 години Негово Величество е председател на испанския филиал на френската групировка за отбранителна и електронна промишленост „Томсън“ (Thomson). Негово Величество е работил като консултант за няколко фирми в Европа и Африка, специализирайки в областта на банковото дело, хотелиерството, електрониката и доставката на хранителни продукти. След падането на комунистическия режим, Негово Величество се завръща в България. На 24 юли 2001 година Негово Величество става министър председател който до ден днешен го прави единственият монарх ставал премиер на страната си. През неговото управление се забелязва растеж на България икономически. Удостоен със званието почетен гражданин на Балчик на 14 август 2002 г., във връзка с 60-ата годишнина от връщането на Южна Добруджа към пределите на България, което е един от многото големи успехи на баща му Негово Величество Борис lll

На 21 януари 1962 г. в православната църква във Вьове, Швейцария, Негово Величество се жени за Нейно Величество Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела. Като имат четирима синове и една дъщеря. Негово Величество имат 11 внука от които Негово Царско Величесто Борис lV е наследник на титлата цар на българите.