Българите в Западните покрайнини - беседа с Иван Николов

От

Владимир Чешмеджиев

Иван Николов

Иван Николов

Публицистичен

Иван Николов е роден е на 14 март 1959 година в село Ресен, Община Босилеград, Западните покрайнини. Следва право и още като студент се обявява против сръбската асимилаторна политика над българите в тогавашната Социалистическа федеративна република Югославия. След 1990 година е един от идейните творци на Демократичния съюз на българите в Югославия. Иван Николов е редактор е сп. „Бюлетин“ в Босилеград. От 1997 година е председател на българския Културно-информационен център „Босилеград“. Като активен общественик е написал над 400 статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител е на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Автор е няколко книги и стихосбирки за българите зад граница, носител е на награда за родолюбива песен от Сдружението на българските писатели. Интервюто ни с него е свързано с навършването на 101 години от подписванието на Ньойския договор. С този документ целим да запознаем обществото с историческите събития и да насочим неговото внимание към случващото се с българите зад граница днес. Приятно четене!


1. Г-н Николов, каква е политиката на Югославия след заграбването на Западните покрайнини с Ньойския договор?

Основния проблем на всяка завоевателска политика е как трайно да „усвои” завладените територии и население. Югославия, като продукт на великосръбската националистическа идеология и под влиянието на френските радикали и тяхната колониална школа, се стреми да избие или изгони най-непокорните, а останалите да ги асимилира, т.е. сърбизира. С тази цел те добавят окончанието -ич върху фамилните им имена, променят майчиния език в училищата, чрез Сръбската православна църква променят традиционните български обичаи, унищожават българското културно-историческо наследство и налагат репресии на границата. Това е една безпрецедентна по своята суровост граница, която разделя села, дворове, черкви и гробища. Може би именно заради тази суровост, която на свой ред предизвиква съпротива и на все още запазените традиции от Възраждането и Освобождението, тази политика, въпреки жертвите и страданията, поне до Втората световна война не дава никакви резултати.


2. Какво се променя при управлението на Тито? Увеличават ли се репресиите спрямо тях?

Първоначално, Западните покрайнини са обменна монета в пазарлъците между Тито и Димитров за създаване на тнр. „Балканска федерация” и съответно присъединяване на Пиринския край към Македония, т.е. завладяване на още български земи. След намесата на Великобритания и САЩ тази идея пропада. В следващите петнайсетина години, до към 1960г., съгласно комунистическата догма, българите в Западните покрайнини са лишени от всякакви граждански права, но затова пък националните им права са признати – право на обучение на майчин български език, издателство и пр. Друг е въпросът, че това се прави с цел пропагиране на комунизма и провеждане на антибългарска кампания. След 1948 година българската интелигенция в Западните покрайнини е въдворена в конц-лагерите на Титова Югославия –даваме най-много политически затворници по глава на населението, веднага след черногорците. Затягането на режима на границата води до нови невинни жертви, така че да, репресиите се увеличават. И въпреки широко разпространената пропагандна теза за „прозападния” характер на Титова Югославия, Западните покрайнини си бяха колония от която държавата черпеше образовани хора, евтина работна ръка и суровини и не инвестираше нищо. Електрификацията в босилеградските села приключи едва през 1984 година.


3. Какво се случи с българската общност по време на гражданската война в Югославия?

След падането на Берлинската стена и срива на комунистическата идеология, Югославия закономерно и неизбежно отиваше към своя край. Закономерно, защото всички насила създавани империи в условия на свобода и демокрация се разпадат. Както се случи с СССР, Югославия и Чехословакия. И обратно, всички насила разделени държави и народи се стремят да се обединят, като Германия например. Проблемът беше как Югославия да се раздели. Всички югославски народи и малцинства поискаха свободата и независимостта си и след една десетгодишна война с с много жертви и материални разорения и с подкрепата на демократичната международна общност, си я извоюваха.

Ние също бяхме една отломка от югославското наследство, но никой не се осмели да постави въпроса по този начин и фактически изпаднахме в ситуация на безстопанствен добитък и на една незаконна окупация от страна на Сърбия. Защото Сърбия не е подписничка под Ньойския договор и не е единствена наследница на Югославия. България не даваше сигнал, че може да си поиска Западните покрайнини. Българските политици наивно смятаха, че когато Сърбия влезне в ЕС и границите паднат, проблемите ще се решат от само себе си. Това ни обрече на една безсмислена борба за демократизация и надежди за решаване на проблемите на българите в рамките на политическата система на Сърбия. Оказа се, че това е невъзможно в една такава антибългарска среда в която учениците още в основното училище учат, че България е най-големия враг за сръбските национални интереси. Още тогава беше ясно, че българите в Западните покрайнини са обречени. Днес берем горчивите плодове от агресивната сръбска националистическа политика и липсата на такава от българска страна.


4. Какво се случва с нашите сънародници днес? Нарушават ли се правата им и има ли все още някакви политически репресии?

Нашето днес, е производно на една 100-годишна великосръбска политика за която вече споменах и която се оказа фатална не само за нас, но и за Македония и целите Балкани. В резултат на тази политика, от едно 100 хилядно българско малцинство, ние през 2011 година бяхме паднали на 18 300 българи и със страх чакаме резултатите от преброяването през 2021г. когато сигурно ще бъдем още по-малко. Ние вече 100 години, се спасяваме индивидуално, един по един. Само тази година 110 младежи от Западните покрайнини отидоха да следват на българските ВУЗ-ове по държавна поръчка, и никой няма да се върне, защото тука няма къде да си намери работа, жилище, сигурност. Босилеград и Цариброд, са сред икономически най-изостаналите общини в Сърбия. И въпреки това, не бяха допуснати български инвеститори които идваха да предложат някаква работа и препитание на хората. Така че това което се случи с нас, не са просто „политически репресии”. Има един много по-точен термин! „Политически репресии” бихме могли да наречем това, че от трите български малцинствени партии които, съгласно сръбската конституция и законодателство, претендираха да защитават правата и интересите на българите в Сърбия, нито една не бе допусната в управлението. Вместо това, Босилеград и Цариброд се управляват от представители на управляващата Сръбска прогресивна партия и са на подчинение на партийната си централа в Белград.


5. Какво според Вас, би трябвало да направи българската държава за да подпомогне на българите в Босилеградско и Царибродско?

Никога не изпускайте от предвид, че ние сме в позиция в която Сърбия полага суверенни права върху територията на Западните покрайнини, и България може да направи само това, което Сърбия й допусне. Друг е въпросът, дали Сърбия има законно международно право върху Западните покрайнини. А какво може да направи? Това, което България трябва да направи е да усвои Национална доктрина в която учени историци, специалисти по международни право и политици да поставят ясни цели за българите в чужбина като цяло и отделно за българските общности в Македония, Сърбия, Украйна, Молдова и т.н. След това да усвои Национална стратегия за постигането на тия цели. И това трябва да е задължителна норма за всеки който идва и слиза от властта, а не всеки да говори или прави нещо от собствена гледна точка. Национална доктрина, Национална стратегия и Конституция са трите основополагащи документа върху които почива държавността и ние ужасно много закъсняваме с това. Това което България прави на културен и хуманитарен план е добре, но не е достатъчно за да защити българите и да им създаде трайни условия които да ги задържат да живеят тука.


6. В България, рядко се обсъжда положението в Западните покрайнини. Много наши сънародници в България гледат на сърбите като братски народ?

За съжаление, българските политици не си дават сметка за значението което Западните покрайнини имат за националната сигурност на България. Те не отчитат, че Западните покрайнини са последната отбранителна линия от сръбското нашествие към западните български земи, което от 1833, 1878, 1919, стъпка по стъпка, приближава към София. Докато в Западните покрайнини има българи, България може да се чувства сигурна. Но в момента в който ни сполети съдбата на българите в Поморавието, вратата към България е отворена! Ето защо ние сме важни за българските национални интереси. В съвременните сръбски учебници по история и география, да не говорим за медиите, е заложена тезата за „сръбско малцинство” и „сръбски шопи” в България чиито граници са отвъд Искъра! Има множество сръбски сайтове в които тази теза публично се афишира и защитава, а българските учени и политици се отнасят с някаква презрителна насмешка, като че ли става дума за шоу, а не за горчив исторически опит скъпо платен с българска земя и български народ. И затова е странно това едностранчиво „братство” за което говорите. Ние тях ги имаме за „братя”, но погледнете в тяхната история, география, медиите, театъра, литературата, киното, фолклора и вижте за какво ни имат те! Юго-сантиментите вероятно са от времето когато в представата на българите, Югославия беше олицетворение на „западната” свобода и демокрация където можеш да си купиш дънки, чорапогащници и касети със сръбска чалга. И даже „благородно ни завиждаха”, както веднъж се изцепи един известен „поет” в София. Никой не се замисляше колко са българските жертви в югославските конц-лагери и че тая „прозападна” Югославия скоро ще се превърне в ужасна касапница. Добре, да приемем, че тогава това е минавало между другите заблуди. Но защо това продължава и днес, когато Югославия отиде в небитието, България е членка на ЕС, а западната свобода и демокрация са част от българското ежедневие?


7. На какво според Вас се дължи това?

Очевидно имаме историческа амнезия и увреждане в националното самосъзнание. Грешките които са направени в миналото ни застигат днес. Ние очевидно имаме погрешна представа за света в който живеем. България даде толкова голяма подкрепа на „братята” в Македония и вижте как ни го връщат сега. България „безрезервно и безусловно” подкрепи „братска” Сърбия за членството в ЕС и вижте как се отнася с нас сега? Убеден съм, че нямаше да изпаднем в тази ситуация, ако си бяхме направили правилните, реални исторически изводи. В политиката, както и в международните отношения, няма място за сантименталност и емоции. Това е жестоко бойно поле на което се отстояват национални интереси за десетилетия и векове напред.


8. Преди години се направиха разкрития за натравянето на реките около Босилеград с опасни за здравето метали. Продължава ли натравянето на водите и каква позиция взе българската държава?

Това също е показателно за безотговорното отношение на държавата към живота и здравето на българското население и към околната среда изобщо. За съжаление, международните рудодобивни компании се намират и от двете страни на границата и застрашават околната среда без оглед на държавните граници. Реките в Босилеградско, наситени с тежки метали от мината в с. Караманица, през Драговищица отиват в Струма. Да не говорим за замърсяването на въздуха и почвата. Да не говорим за ВЕЦ-овете които не само застрашават, а напълно унщожават околната среда.


Каква е позицията на българската държава, това е въпрос за българските държавни представители.


Интервюто бе проведено от Владимир Чешмеджиев.

Владимир Чешмеджиев

Владимир Чешмеджиев е студент в СУ "Свети Климент Охридски". Завършва Първа английска езикова гимназия в София. Основава клуб "Родолюбие и отечествознание".

Прочети още

Плисковската книжовна школа, реконструкция

Значението на нашата азбука

Христо Йоцов

„Думите отлитат, написаното остава” - израз от 15-ти век, неизвестен автор. В тези думи има много смисъл, защото без писменост какви бихме били и колко дълго щяхме да бъдем помнени? Може би едно столетие? Може би десет години?

"Васил Левски създава таен революционен комитет" на художника Иван Табаков, 1973 г.

Сред нас ли е Васил Левски?

Калина Реджова

,,Всекиму ще се държи сметка за делата“ - думи, записани и предавани в народната история. Принцип, в който нашият Апостол вярвал, че ще бъде осъществен и следван в свободна България. Всеки един от нас знае сам за себе си дали този принцип се следва днес.

Коледните празници са едни от малкото моменти, в които българските семейства са заедно.

Новата българска Коледа

Владимир Чешмеджиев

С влизането в „Новото време“, нашият народ се сблъсква с нови предизвикателства. Тъжно е, но е факт, че много българи напускат своята родина, за да намерят по-добър и по-сигурен начин на живот някъде другаде. Ниските доходи, високите нива на корупция и много други фактори принуждават българите да излязат от границите на своето отечество и да намерят друго, по-добро място за пребиваване. Въпреки напускането на България, тя завинаги остава тяхна родина.