Скъпи приятели! Отново настъпи моментът да си припомним заедно историята на една от най-будните български местности в миналото – Македония! От днес започваме инициативата „Българската история на македонските градове“, в която ще разкрием най-унищожителните и неоспорими факти за македонистите. Ще направим това чрез факти за историята на всеки един от по-големите градове на територията на днешна Република Северна Македония!
За да имаме задружно и успешно бъдеще заедно е нужно хората от двете страни на границата да познават отлично своята история. Били сме заедно и ще бъдем заедно. Нека не позволяваме измамите, фалшификациите, унищожаването на паметници, агресията, вандализма и дебелоочието да развалят нашите добри отношения в бъдеще! Няма нужда да ни вярвате на нас, ако е нужно направете самостоятелно проучване. Македонци, отворете очи, четете и „знайте своя род и език“. И се гордейте!
БИТОЛЯ
1. Битолски надпис на цар Иван Владислав
Битолският надпис е надпис на старобългарски език от времето на Йоан Владислав (1015 – 1018), последният цар на Първото българско царство. Той е сред най-старите български надписи заедно с надписа на чъргубиля Мостич от 950 – 960 г., Самуиловия надпис от 993 г. и Варошкия надпис от 996 г. Първоначално, след откриването си през 1956 година, плочата е изложена в градския музей. След свързан с нея българо-югославски скандал през 1970 г. тя дълги години се намира в трезора на Битолския музей и не е изложена за посетителите. От 90-те години на миналия век каменният блок е експониран в музея в залата за средновековна история на града, но без никакъв обяснителен текст. В сайта на музея плочата е описана като една от най-значимите находки от периода ѝ.През лето 6523 [1015] от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица, и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение, и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври, в 20-и ден, и се завърши в месец (…) в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (…), а този (…) цар разбит биде от цар Василий в годината 6522 [1014] от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото
2. Битолски надпис от 1863 година
Битолският надпис е възрожденски български надпис от 1863 година. Намира се на мраморна плоча над южната врата на долномахленската църква „Света Неделя“, Битоля. Надписът ознаменува освещаването на църквата от митрополит Венедикт Византийски. Правени са опити за заличаване част от надписа в ново време. „ Тоя светï храмъ на прѣсветая и славна великомѫченица Недѣля се издïгнѫ отъ основание съ иждивението на българитѣ при владикуванието на Вïсокопрѣосвещенния г-нъ г-нъ Венедиктъ Византийский който и я освети. Битоля 13 октомври 1863 год.
3. Битолски надпис от 1876 година
Битолският надпис е възрожденски български надпис от 1876 година. Намира се на умишлено повредена мраморна плоча в гробищата на църквата „Рождество Богородично“, като споменава името на основния благодетел на църквата д-р Константин Мишайков. Надписът е ценен паметник за миналото на Битоля и Битолската българска община. Плочата е демонтирана и увредена от югославските власти. „ Мѣстото за възди[гането на …]ца-та (българска – изтрито) цьрква тука, на Параклисътъ на (изтрито) и на [мъжкы] и дѣвическы училища, на свѣщарницата и на книгопродавницата [чии]то зданія-та сѫ народны, купиго сь свои [па]ры приснопаметныйтъ докторъ Константинъ Мишайковъ, отъ село Пътеле, Македония, и го подари на (българския – изтрито) въ Битоля народ [който приз]нава духовно БЪЛГАРСКѪТѪ ЕКЗАРХІѬ. За вѣ[чна негова] и на домочадіе-то му паметь въздигнѫ се тази плоча [при екзархуването на] блаженѣйшаго Антима 1-го. Бытоля 25 Мартъ 1876.
