Охрид
Продължаваме с поредицата “Българската история на македонските градове” като сме споделили няколко любопитни факта за Охрид. Според легендата, името на града идва от възклицанието “Ох, рид“ от Цар Самуил при въздействието на градската панорама.
Славяните се заселват в областта през 5ти век. Първите българи, заселили се в цяла Македония, и твърде вероятно и в самия град, са Куберовите българи, които навлизат в Битолското поле през 680 година. Куберовите българи се свързват с драговичи, ринхини, сагудати и други славянски племена от „българската група“ в днешна Македония. В резултат на териториалното съжителство на двата етноса, обединени в общи цели и задачи, се създали предпоставките за постепенното развитие на един значителен по своите размери процес, който в края на краищата довежда до спояването им в единна народност. През 9ти век градът и цяла Македония окончателно влизат в пределите на Първото българско царство, а интегрирането на населението става напълно доброволно и дори желано от местните славяни и куберови българи.
След приемането на християнството в България, Охрид става епископски център начело с Климент Охридски, който е първият епископ, проповядвал на старобългарски език. В “Краткото житие“ се споменава националността на Климент:
Този наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае като българи.
През 887-та година Климент Охридски е изпратен като учител в областта Кутмичевица, с главни градове Охрид и Девол. Заедно с Наум Преславски поставят основите на Охридската книжовна школа. Охрид се превръща в основен център на българската духовност, просвета и култура заедно с Велики Преслав.
Цар Самуил
Охридската крепост или известна още като Самуиловата крепост се намира в най-високата част на града. Между 992 и 1018 Охрид е резиденция на Цар Самуил и столица на България до падането под византийско владичество.
След изместването на столицата на България в Охрид, по времето на цар Самуил в края на X – началото на XI век, църквата е седалищен катедрален храм на Българската патриаршия, както и на наследилата я след 1018 година Охридската архиепископия.
Храм “Свети Панталеймон”, в който според историческите източници Климент Охридски подготвя над 3500 ученици.
Скъпи приятели! Отново настъпи моментът да си припомним заедно историята на една от най-будните български местности в миналото – Македония! От днес започваме инициативата „Българската история на македонските градове“, в която ще разкрием най-унищожителните и неоспорими факти за македонистите. Ще направим това чрез факти за историята на всеки един от по-големите градове на територията на днешна Република Северна Македония!
Клуб „Родолюбие и отечествознание“, заедно с ученически клуб „Наследството на народа“ продължават своята кампания за набиране на средства за дома „Свети Николай“ на отец Иван в Нови хан. Отецът се грижи за сираци и хора в нужда. Към момента, по данните, които отец Григорий, син на отец Иван, ни сподели в дома има над 200 души, като над 100 от тях са деца. Тази година се оказа изключително тежка за всички ни и поради това даренията за дома се оказват недостатъчни. Молим Ви за пореден път да подпомогнете каузата, като дарите средства пряко в банковата сметката на отец Иван или донесете хранителни продукти и продукти от първа необходимост в дома лично.
Иван Николов е роден е на 14 март 1959 година в село Ресен, Община Босилеград, Западните покрайнини. Следва право и още като студент се обявява против сръбската асимилаторна политика над българите в тогавашната Социалистическа федеративна република Югославия. След 1990 година е един от идейните творци на Демократичния съюз на българите в Югославия. Иван Николов е редактор е сп. „Бюлетин“ в Босилеград. От 1997 година е председател на българския Културно-информационен център „Босилеград“. Като активен общественик е написал над 400 статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител е на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Автор е няколко книги и стихосбирки за българите зад граница, носител е на награда за родолюбива песен от Сдружението на българските писатели. Интервюто ни с него е свързано с навършването на 101 години от подписванието на Ньойския договор. С този документ целим да запознаем обществото с историческите събития и да насочим неговото внимание към случващото се с българите зад граница днес. Приятно четене!
