Български полицаи в град Гевгели - 40те.
С пълна пара продължаваме инициативата „ Българската история на македонските градове“ като днес ще ви разкажем факти за града Гевгели. Факти, които със сигурност са премълчавани от поколения и за които тамошните хора дори не подозират. Четете македонци! „Знайте своя род и език“ и се гордейте!
Съвременното развитите на Гевгели започва в средата на XIX век. Църквата „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) е от 1842 година. През 1873 година е построена железопътната линия Скопие – Солун, минаваща през града. Гевгели е център на каза в Солунския вилает на Османската империя.
Географско положение на град Гевгели
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Гевгели (Ghevghéli), Воденска епархия, живеят 1740 гърци. Етнос македонци в изследването не е регистриран.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гергеля (Gherghelya) е посочен като град с 248 домакинства със 108 жители мюсюлмани, 1056 българи и 27 цигани. Етнос македонци не е регистриран.
Ето как изглежда град Гевгели днес
През май 1878 година Георги Баялцалиев и Ичо Доганов от името на Гевгелийската българска община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.
Густав Вайганд, „Аромъне“, 1894 г.
На 14 юли 1895 година Гоце Делчев основава комитет на ВМОРО в града. През 1896 година е издигната екзархийската (тоест, подкрепяща Българската екзархия) църква „Св. св. Кирил и Методий“.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Гевгелий е малък градец с 3000 жители българи, 650 турци, 175 черкези, 120 власи и 230 цигани. Етнос македонци в изследването не е регистриран.
В конфесионално отношение Гевгели е разделен на българска екзархийска и патриаршистка част. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в града има 1840 българи екзархисти, 2240 българи патриаршисти гъркомани, 80 българи патриаршисти сърбомани, 8 българи униати, 15 гърци, 72 власи, 30 албанци и 90 цигани. В града функционират две български и две гръцки училища – по едно основно и прогимназиално. Етнос македонци в изследването не е регистриран.
Сведения за българския характер на Гевгели и околността ни дава и Ангел Динев и неговото изследване за революционното минало на гр. Гевгелия и Гевгелийско, публикувано в поредица на вестник "Македония" през септември и октомври 1932 год. Ангел Динев (1891-1952) е деец на ВМОРО и на ВМРО (обединена), български и югославски общественик, новинар, публицист, историк и политически работник, ръководител на Гевгелийското братство и чиновник в Българското министерство на земеделието, след 1934 г. минава на македонистки позиции.
Прилагаме снимка на корицата от оригинален екземпляр, както и на страниците, в които недвусмислено е разкрит българският характер на град Гевгели и околните села. За „македонци“ данни в статията, дълга над 30 страници – няма. Основни действащи лица са българите, гъркоманите и турците.
Двама мъже от село Смоквица, Гевгелийско - Иван Касапов и Тодор Гайдов участват в българското опълчение и в боевете на връх Шипка – 1877г.. Там първият е ранен от турците. В крайна сметка и двамата герои оживяват.
При избухването на Балканската война в 1912 година 63 души от Гевгели се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение. Градът е освободен в средата на октомври от четите на Ичко Димитров, Михаил Радев и Георги Тодоров, които са част от Първа отделна партизанска рота на Македоно-одринското опълчение. В града се установява военно-административна българска власт.
На 20 юни 1913 година, по време на Междусъюзническата война, Гевгели е обстрелван от гръцката армия, а 33-ма българи католици са отведени на заточение. Католическият свещеник Ван ден Пукхейд пише:
„ Когато този град падна в гръцки ръце, тамошното българско население и онова от Сеово избяга зад вардарския мост. Какво правят гърците? Стрелят с топове върху нещастните бежанци... всички младежи от 10 години нагоре били изклани"
Български военни позират пред жп гарата в града - 40те години.
Представяме ви и оцветена фотография(началната снимка) от 40те години на миналия век, на която позират български полицаи от града.
Скъпи приятели! Отново настъпи моментът да си припомним заедно историята на една от най-будните български местности в миналото – Македония! От днес започваме инициативата „Българската история на македонските градове“, в която ще разкрием най-унищожителните и неоспорими факти за македонистите. Ще направим това чрез факти за историята на всеки един от по-големите градове на територията на днешна Република Северна Македония!
Клуб „Родолюбие и отечествознание“, заедно с ученически клуб „Наследството на народа“ продължават своята кампания за набиране на средства за дома „Свети Николай“ на отец Иван в Нови хан. Отецът се грижи за сираци и хора в нужда. Към момента, по данните, които отец Григорий, син на отец Иван, ни сподели в дома има над 200 души, като над 100 от тях са деца. Тази година се оказа изключително тежка за всички ни и поради това даренията за дома се оказват недостатъчни. Молим Ви за пореден път да подпомогнете каузата, като дарите средства пряко в банковата сметката на отец Иван или донесете хранителни продукти и продукти от първа необходимост в дома лично.
Иван Николов е роден е на 14 март 1959 година в село Ресен, Община Босилеград, Западните покрайнини. Следва право и още като студент се обявява против сръбската асимилаторна политика над българите в тогавашната Социалистическа федеративна република Югославия. След 1990 година е един от идейните творци на Демократичния съюз на българите в Югославия. Иван Николов е редактор е сп. „Бюлетин“ в Босилеград. От 1997 година е председател на българския Културно-информационен център „Босилеград“. Като активен общественик е написал над 400 статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител е на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Автор е няколко книги и стихосбирки за българите зад граница, носител е на награда за родолюбива песен от Сдружението на българските писатели. Интервюто ни с него е свързано с навършването на 101 години от подписванието на Ньойския договор. С този документ целим да запознаем обществото с историческите събития и да насочим неговото внимание към случващото се с българите зад граница днес. Приятно четене!
