Манастирът "Св. Йоаким Осоговски" край Крива паланка.
Продължаваме с поредицата „Българската история на македонските градове“. И днес постът е отдаден на забравената от българите история на Крива паланка! На българите и от двете страни на границата...
В близост до града се намира Осоговският манастир, който е част от Българското историческо наследство в областта. Той е основан от Св. Йоаким Осоговски – един от най-ревностните последователи на закрилника на българския народ – Св. Иван Рилски. През втората половина на XVI век манастирът запада и обеднява, което кара монасите да търсят финансова помощ от Дубровнишката република. Според запазено свидетелство от 1474 г. дубровнишкият съвет дарява 20 жълтици „милостиня на българския манастир Св. Йоаким“ (...elemosinam monosterio Sancti Joachim partium Bulgarie).
През 1688-89 година при поредната Австро-Турска война, австрийските войски се насочват на юг. Това води до стихийното избухване на въстанието от 1689 година. Негов водач става опитният хайдутин Карпош. Въстаниците, за които се смята, че наброяват около 5 000 души, успяват да превземат Крива Паланка. Именно там Карпош е обявен за крал. Впоследствие са освободени Куманово и Скопие. В един широк кръг между Кюстендил и Скопие се създава „свободна територия“. Австрийците обаче са принудени да отстъпят. Бунтовниците трябва се борят срещу по-многобройните османци сами. За съжаление, те са разбити, а водачът им – пленен и убит.
Михаил Иванов Македонски (1854-1937) е български общественик и просветен деец. Екзархийски училищен инспектор, окръжен управител на Хасково, Враца, Плевен и Кюстендил. Депутат в IV-тото Обикновено Народно събрание (1884-1886). Градоначалник на Крива паланка по време на Първата световна война (1916-1918). В приложените снимки сме ивзели страници от неговата книга със спомени, които всеки може да прочете и да си направи съответните изводи.
Църквата „Свети Димитър“ е построена в 1833 година, през 1845 година в Крива паланка е построена още една нова българска църква, а в двора ѝ българско училище. Според свидетелства на посетили селището през 1859 година американски мисионери, то има 3 хиляди жители, мнозинството от тях българи. През 1868 година официално е създадена Паланечката българска община. До Руско-турската война Крива паланка е част от Кюстендилска епархия, но тъй като след войната остава в Османската империя е присъединена към Скопска. Към 1886 година председател на общината е иконом поп Георги, а членове са Арсо Якимов, Максим Натев, Ване Ангелков, Андон Димишев, А. Тотев и Цено Колев.
През септември 1910 година градът пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. На 11 септември всички членове на българската община, начело с архиерейския наместник, са арестувани и предадени на военнополевия съд в Скопие, а наместничеството е затворено. Сръбският архиерейски наместник поп Наце започва заедно със сръбски учители и жандарми обиколки на казата, за да приканват селяните да избегнат побоите и изтезанията като станат сърбомани!
В XIX и началото на XX век Крива паланка е със смесено турско-българско население. Водач на българските възрожденски борби в Паланечко и представител на Първия български църковно-народен събор е поп Георги Паланецки. Едни от известните кривопаланци са дейците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Александър Димитраков, член на Централния ѝ комитет, и Манасий Лучански. От Паланка е и видният български писател Димитър Хаджилиев.
При избухването на Балканската война в 1912 година 27 души от Крива паланка са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
През първата световна война много от войниците назначени в сръбската армия в областта дезертират при Българската войска.
България влиза във войната през 15 октомври 1915 година на страната на антантата. Само за два месеца, на 29ти ноември, войската успява да освободи цяла вардарска Maкедония и Поморавието.
Ето прѣпратка относно въстанието на Карпош;
Скъпи приятели! Отново настъпи моментът да си припомним заедно историята на една от най-будните български местности в миналото – Македония! От днес започваме инициативата „Българската история на македонските градове“, в която ще разкрием най-унищожителните и неоспорими факти за македонистите. Ще направим това чрез факти за историята на всеки един от по-големите градове на територията на днешна Република Северна Македония!
Клуб „Родолюбие и отечествознание“, заедно с ученически клуб „Наследството на народа“ продължават своята кампания за набиране на средства за дома „Свети Николай“ на отец Иван в Нови хан. Отецът се грижи за сираци и хора в нужда. Към момента, по данните, които отец Григорий, син на отец Иван, ни сподели в дома има над 200 души, като над 100 от тях са деца. Тази година се оказа изключително тежка за всички ни и поради това даренията за дома се оказват недостатъчни. Молим Ви за пореден път да подпомогнете каузата, като дарите средства пряко в банковата сметката на отец Иван или донесете хранителни продукти и продукти от първа необходимост в дома лично.
Иван Николов е роден е на 14 март 1959 година в село Ресен, Община Босилеград, Западните покрайнини. Следва право и още като студент се обявява против сръбската асимилаторна политика над българите в тогавашната Социалистическа федеративна република Югославия. След 1990 година е един от идейните творци на Демократичния съюз на българите в Югославия. Иван Николов е редактор е сп. „Бюлетин“ в Босилеград. От 1997 година е председател на българския Културно-информационен център „Босилеград“. Като активен общественик е написал над 400 статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител е на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Автор е няколко книги и стихосбирки за българите зад граница, носител е на награда за родолюбива песен от Сдружението на българските писатели. Интервюто ни с него е свързано с навършването на 101 години от подписванието на Ньойския договор. С този документ целим да запознаем обществото с историческите събития и да насочим неговото внимание към случващото се с българите зад граница днес. Приятно четене!
