Град Прилеп
След кратко прекъсване, продължаваме инициативата “Българската история на македонските градове”. Посочени са кратки, но точни, ясни и неоспорими факти относно българщината в Македония от 7-ми век до края на ВСВ. Това е само капка в морето, но е напълно достатъчна, за да се удави всеки един македонист, уповаващ се на фалшива антибългарска “история” и манипулирани източници!
ПРИЛЕП
В края на 7-ми век градът и околността му са заселени от прабългарите на Хан Кубер.
България по времето на хан Пресиян. Той е първият български владетел, който освобождава куберовите прабългари и включва града в пределите на България.
Голяма част от географска област Македония попада в български ръце по времето на хан Пресиян – в периода 837 – 842 г.. Град Прилеп от тогава остава българско средище чак до падането на България под византийско владичество. Градът впоследствие е освободен от цар Калоян през 1203 година.
Сръбският цар Стефан Душан, за когото се знае, че има български благороден произход, го включва за кратко в своето Душаново Царство, след което става столица на няколко местни феодални княжества.
По време на Крали Марко, от 1371 до 1395, Прилеп е столица на Прилепското кралство – едно от няколкото независими български владения от втората половина на века. За местния български произход на краля на Прилеп свидетелстват редица летописци и хронисти, сред които Константин Михайлович, Иван Музаки, Сфранцес, Теодор Кантакузин, Йосиф бен Йошуа, Филип Лоренц и други, които го сочат като „български княз“. Първоначално Марко проявява изключителна храброст в битките срещу поробителите. В последните години от живота си Марко е васал на Османската империя, която след неговата смърт през 1395 година анексира владението му, превръщайки го в основа на Охридския санджак.
Векове по-късно през 1856-1857г., гръцкият учен, историк и писател Панайотис Аравантинос пише за Прилеп:
“ Прилеп, или обикновено наричан Перлепе, е град в Македония, често пъти споменаван във византийската история. Сега неговото население се състои от 1200 домакинства мохамедански и християнски, като последните са от български род и една част от влашки.“ (За македонски етнос и дума не е казана, разбира се.)
През 1862 г. немският учен Хайнрих Барт пътува из Македония. По-късно той издава книга, в която освен турското население, споменава и за 11.000 българи в областта. (За македонци и дума не е писано.)
Стенопис от църквата “Благовещение Богородично” в Прилеп. Личат опити за заличаването на думата български.
През Възраждането Прилеп е един от най-активните български градове. Особено се отличава в борбата за независима българска църква. Доказателство за това е и приложеният по-горе стенопис от църквата „Благовещение Богородично“ в града.
Шестима българи от Прилеп са доброволци в българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.
Молба на българите заточеници след обезоръжителната акция на младотурците през 1910 г..
През септември 1910 година, по време на обезоръжителната акция на младотурците в града, властите арестуват над 70 български първенци. Задържани са Петър Ацев, Михаил Попев, Георги Небрежанец, Милан Кафеджия, братя Раеви, Алекси Колищърков, учителят Харалампи Попов, свещениците Иван Попаламов, Георги Шивачев, Михаил Смичков, Димитър Янчулев и други. По-долу сме приложили фотокопие от оригинал на „ Молба на българи заточеници“, подписана от Петър Ацев и други прилепчани във връзка със задържането им.
През април 1941 година немските части предават града на Царство България.
Страница от книгата на Георги Трайчев Георгимайков (срещан и като Гьоргимайков), с псевдоними Вестителов, Г. Майков - български просветен деец, фотограф и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация от град Прилеп.
На 11 октомври 1941 година група сърбомански комунисти под ръководството на титовия пратеник Лазар Колишевски атакуват полицейския участък в града. Това е причината 11 октомври да бъде избран от следвоенното правителство на Югославска Македония за държавен празник. Той се празнува и до днес като се използва с яростна антибългарска насоченост. Терористите днес са считани за македонци и “македонски освободители от бугарите”, независимо, че името на единия от тях е Аспарух Корубинов... Прилеп остава в български ръце до 1944г.
Българска гостилница в Ню Йорк, държана от прилепчанин емигрант.
След Балканските войни (1912-1913) и Първата световна война (1914-1918) от Прилеп се изселват много българи. Голяма част от тях се заселват отвъд Океана в САЩ. Там се разселват из различни градове като Стилтън, Ню Йорк и други. В тях българската диаспора започва да се организира. Създават се български църкви, български магазини и се основава „Македонската патриотична организация“, активни членове на която са много прилепчани.
Българската църква в Стилтън - наричан “Малиот Прилеп”, Пенсилвания.
Град Стилтън е наречен “Малиот Прилеп”.
Първият български оркестър в САЩ - „Bulgarian Balkan Band“, основан от Стойо Крушкин през 1915г., е един стожерите на българщината отвъд Океана и поддържа българския патриотичен дух, и самосъзнание дълги години. Повече от половината оркестранти са от Прилеп.
Снимка от личния семеен архив на Dimitar Panchev, един от авторите на тази статия. Семейство Дундови от Прилеп. В средата поп Наум - борец за българска църковна независимост през Възраждането. Част от рода се разпръсва в САЩ, друга част бяга в България. До ден днешен има представители на рода в град Прилеп - те са с българско самосъзнание. Васил Дундов е член на Bulgarian Balkan Band, за която споменахме по-горе в статията и активен деец в МПО. Заедно с баща си участват в църковното настоятелство на македоно-българската църква „Свето Благовещение Богородично“, Стийлтън
Диан Борисов - Родолюбецъ, ученикъ отъ 131-во Срѣдно училище "Климентъ Аркадиевичъ Тимирязевъ"
Скъпи приятели! Отново настъпи моментът да си припомним заедно историята на една от най-будните български местности в миналото – Македония! От днес започваме инициативата „Българската история на македонските градове“, в която ще разкрием най-унищожителните и неоспорими факти за македонистите. Ще направим това чрез факти за историята на всеки един от по-големите градове на територията на днешна Република Северна Македония!
Клуб „Родолюбие и отечествознание“, заедно с ученически клуб „Наследството на народа“ продължават своята кампания за набиране на средства за дома „Свети Николай“ на отец Иван в Нови хан. Отецът се грижи за сираци и хора в нужда. Към момента, по данните, които отец Григорий, син на отец Иван, ни сподели в дома има над 200 души, като над 100 от тях са деца. Тази година се оказа изключително тежка за всички ни и поради това даренията за дома се оказват недостатъчни. Молим Ви за пореден път да подпомогнете каузата, като дарите средства пряко в банковата сметката на отец Иван или донесете хранителни продукти и продукти от първа необходимост в дома лично.
Иван Николов е роден е на 14 март 1959 година в село Ресен, Община Босилеград, Западните покрайнини. Следва право и още като студент се обявява против сръбската асимилаторна политика над българите в тогавашната Социалистическа федеративна република Югославия. След 1990 година е един от идейните творци на Демократичния съюз на българите в Югославия. Иван Николов е редактор е сп. „Бюлетин“ в Босилеград. От 1997 година е председател на българския Културно-информационен център „Босилеград“. Като активен общественик е написал над 400 статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител е на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Автор е няколко книги и стихосбирки за българите зад граница, носител е на награда за родолюбива песен от Сдружението на българските писатели. Интервюто ни с него е свързано с навършването на 101 години от подписванието на Ньойския договор. С този документ целим да запознаем обществото с историческите събития и да насочим неговото внимание към случващото се с българите зад граница днес. Приятно четене!
