Град Щип
Продължаваме с поредицата „Българската история на Македонските градове“ и тази статия е посветена на град Щип! 🇧🇬🇲🇰
🔴Щип е разположен в източната част на Вардарска Македония, на надморска височина от около 300 m. Щип е най-големият град и най-важният стопански център в Източния статистически регион който обхваща почти цялото поле по Брегалница и околните склонове на Осоговската планина и Плачковица
Щипски музей, 2010г.
🔴Щип е един от най-старите градове в Македония. За пръв път се споменава през I век под името Астибо в пределите на Римската империя, като един от големите градове на източна Македония. Днешното име на града е от славянски произход, от времето на заселване на славяните на Балканския полуостров към 5-6ти век.
Тодор Александров
🔴Между двете световни войни Щип активно участва срещу сръбската власт, като двамата водачи на ВМРО, Иван Михайлов и Тодор Александров. Цитат от Иван Михайлов определя положението в града:
“ Дълбоки корени имаше тамъ мисъльта за бунтъ срѣщу тиранията, а фанатично бе и българското национално съзнание.“
🔴Градът е част от България по времето на Самуил, после попада под византийско владичество. По-късно отново е част от Втората българска държава, като при царуването на Иван Асен II вероятно е спадал към Прилепската хора. След битката при Велбъжд (Кюстендил) е превзет от сръбския крал Стефан Дечански. През 1350 г. е управляван от властела Иванко Пробищитович, който получава утвърдителна грамота за бащината си от сръбския цар Стефан Душан. След смъртта на братята Вълкашин и Йоан Углеша и на цар Стефан Урош V през 1371 г. до смъртта на Константин Драгаш през 1395 г. е част от княжеството на Драгаши. В града има църкви „Възнесение Господне“ (Свети Спас) и „Свети Влас“, която е била метох на Хилендарския манастир. В грамота от 1377 г. се споменава управителят на града челник Станислав, 1395 г. пада под османско владение.
🔴През 1395 година Щип окончателно попада под властта на Османската империя и става център на нахия и каза в състава на Кюстендилския санджак. Историческите източници за Щип от това време до XVII век не са особено много. В документ от 1620 година, градът се споменава като епископско седалище, а през 1661 година през Щип минава прочутият турски пътеписец Евлия Челеби. През 1689 г. по време на Австро-турската война (1683 – 1699) Щип е превзет от австроунгарците, но впрез 1691 г. османците отново го овладяват.
🔴В документ от 1620 година градът се споменава като епископско седалище, а през 1661 година през Щип минава прочутият турски пътеписец Евлия Челеби. През 1689 г по време на Австро-турската война (1683-1699) Щип е превзет от австроунгарците, но през 1691 г. османците отново го овладяват.
🔴Според османските статистики от XIX и XX век, основното население на Щип е българско и турско. В XIX век градът е процъфтяващ занаятчийски център с добре развито кожарство, шарлангаджийсктво, чохаджийство и други. През 1830 г. отваря врати първото българско училище в града. През 1869 г. педагогът и учен Йосиф Ковачев (1839 – 1898), след Освободителната война (1877 – 1878) депутат в Учредителното събрани в Търново и кмет на столицата София, отваря в Щип първото българско мъжко педагогическо училище.
Църквата „Свети Никола“
🔴През 1850 година е построена църквата „Успение Богородично“ в махалата Ново село, в която се служи на български. Българският език е в употреба и в училищата, които са издържани от Щипската българска община. От самото създаване на Българската екзархия през 1870 г. Щип е част от диоцеза и, в рамките на Кюстендилска епархия. В 1870 – 1872 година щипската българска община, заедно с другите общини в Македония издържат Привременния смесен екзархийски съвет. Председател на общината е Атанас Ковачев, свещеник в Щип между 1857 – 1861 година. Към 1875 година общината приема Екзархията да издържа само директора на училището, а тя самата внася в екзархийската каса над 300 лири от вули. В 1877 година е положен първият камък на новото българско училище.(Кирил патриарх Български)
🔴След Руско-турската война през май 1878 година Мано Панайотов и Лазо Хад- жидимитров от името на Щипската община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общи- ни в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.
🔴Между 6 – 17 април 1941 г. Германия и Италия разгромяват и окупират Кралство Югославия. По силата на споразумение с България на 19 април същата година по-голямата част на днешна Македония са отстъпени на България и Щип справедливо става част от Царство България. Щип става, административно, център на околия, част от Скопска област. В града е разположен щаба на Седемнадесета пехотна щипска дивизия на Българската армия. Българското управление в града продължава до ранния септември на 1944 г., когато България официално скъсва съюза си с Германия и изтегля войските си, в рамките на няколко дни, от Вардарска Македония. Контролът над Щип е поет от германски части.
Диан Борисов - Родолюбецъ, ученикъ отъ 131-во Срѣдно училище "Климентъ Аркадиевичъ Тимирязевъ"
След кратко прекъсване, продължаваме инициативата “Българската история на македонските градове”. Посочени са кратки, но точни, ясни и неоспорими факти относно българщината в Македония от 7-ми век до края на ВСВ. Това е само капка в морето, но е напълно достатъчна, за да се удави всеки един македонист, уповаващ се на фалшива антибългарска “история” и манипулирани източници!
С пълна пара продължаваме инициативата „ Българската история на македонските градове“ като днес ще ви разкажем факти за града Гевгели. Факти, които със сигурност са премълчавани от поколения и за които тамошните хора дори не подозират. Четете македонци! „Знайте своя род и език“ и се гордейте!
Продължаваме с поредицата „Българската история на македонските градове“. И днес постът е отдаден на забравената от българите история на Крива паланка! На българите и от двете страни на границата...
