🇧🇬Скопие е столицата и най-населеният град в Северна Македония с 668 518 жители по данни от 2006-та г..
🇧🇬Първото споменаване на Скопие е при египетския географ Клавдий Птолемей под античното име на града – Скупи. Градът е основан през III век пр. Хр..
🇧🇬Разположен е в долината на река Вардар.
🇧🇬През IX – X век градът е в състава на Първото българско царство. През 980 г. цар Роман резидира в Скопие, който е и столица на страната до 992 г. След падането на България под византийска власт през 1018 г. за известно време Скопие е център на византийската тема (катепанство) България.
🇧🇬Мюсюлманският географ Идриси преминава през Скопие през XI в. и го споменава като голям град с непрекъснато следващи обработени полета, изобилни лозя и зърнени култури. През XI – XIII век градът е седалище на една от епархиите на Охридската архиепископия.
🇧🇬В средата на XIII век е център на владенията на болярина Константин Тих Асен, който от 1257 г. до 1277 г. е български цар. От края на XIII век Скопие е в състава на средновековната сръбска държава на Неманичите. По време на цар Стефан Душан е столица на Душановата империя.
🇧🇬По време на Възраждането българската общност в Скопие е сред най-будните в цяла България. Българите в града са сред първите, които се противопоставят яростно на Цариградската патриаршия и издигат въпроса за собствени училища, в които да се преподава на родния български език, a още през 1833 г. Скопие и Самоков са първите градове, поставили искане да имат свещеници българи.
🇧🇬През 1832 г. свещеник Димитър Иконом, протосингел на Скопската митрополия, е предложен от българското население да бъде назначен за владика, но Патриаршията отказва. По това време в Скопие вече има значително българско население, една част от което с добри доходи, което спомага за повдигане на училищното и църковното дело.
🇧🇬Още през 1836 или 1837 г. отваря врати първото българско общинско училище в Скопие. Училището е настанено в къща до църквата „Света Богородица“, а за пръв учител е поставен монахът Павел Харват от Бигорския манастир.
Мраморната плоча, принадлежаща на стария храм „Рождество на Пресвета Богородица” в Скопие.
Според свидетелства на посетили града през 1859 година американски мисионери, той имал 20 хиляди жители, като 13 хиляди от тях били мюсюлмани, а останалите – българи. В българското училище учели 70 деца, но в онзи момент нямали учител по български език.
Печат на общината с надпис „Скопское българское общество 1870“
🇧🇬В 1845 година руският славист Виктор Григорович пише за Скопие: “В този град има митрополит, три или четири църкви и училище, в което смятаха да въвеждат преподаване на български.”
🇧🇬След проведен плебисцит от 1874 г. в Скопие и околията е назначен митрополит от Българската екзархия, като 8131 християнски къщи гласуват положително, а само 567 християнски къщи гласуват против и искат да останат под върховенството на Цариградската патриаршия.
🇧🇬На 10 октомври 1915 г., по време на Първата световна война, след упорит бой Българската армия изтласква сръбските войски от града. При отстъплението си сърбите запалват северната част на Скопие. Българските части са посрещнати като освободители. Както пише генерал Георги Тодоров:
Цялото население излезе. Всичкото време и от всички се хвърляха венци и цветя. Къщите украсени с наши флагове и килими. Улицата... обсипана с цветя. Хората плачат. Неописуем възторг.
🇧🇬Скопие, което е присъединено към Царство България, става център на Македонската военноинспекционна област, начело с ген. Рачо Петров.
🇧🇬За периода между световните войни ужасяваща информация за случващото се в Македония и Скопие дава френският шпионин Анри Пози в книгата си „Войната се завръща“, излязла от печат за пръв път през 1934 г. Пози съобщава за нечовешки издевателства над българите в Македония – мъчения, унижения, преследвания и убийства на български първенци. В достигащото си до абсурд отношение властите на кралство Югославия в Скопие стигат до заличаване на всички надписи на български език, включително по иконите в църквите и надгробните паметници.
„Във всички гробища, във всички църкви на поробена Македония, по заповед на Белград изтриха надписите на български, които се намирали в олтарите, по стените на постройките, върху гробовете; надгробните паметници са изпочупени, гробовете разровени.
Скопски надпис (1864 година)
В Скопие например повече от 40 тела са били изровени от черквата „Св. Димитър“.
– Какво ги направиха? – попитах сътрудника на г-н Йованович, който ме придружаваше при визитата в черквата и ми разказваше това.
– Хвърлиха ги във Вардара. – ми отговори.
— Анри Пози
🇧🇬На 22 април 1941 г. Пета армия от състава на Българската армия е посрещната за втори път като освободителка от българите в Скопие. През същата година за комендант на града е назначен полковник Неделчо Стаматов. Българските части напускат града след 9 септември 1944 г. с идването на власт на правителството на Отечествения фронт.
🇧🇬Скопие 1941 година - https://www.youtube.com/watch
Може да разгледате другите ни статии, относно македонските градове:
-Щип
Печат на Скопското черковно-училищно настоятелство, 1890 г. и свидетелство за зрелост на Тодор Александров от Българското мъжко третокласно и педагогическо училище в Скопие - 21 юни 1898 г.
Диан Борисов - Родолюбецъ, ученикъ отъ 131-во Срѣдно училище "Климентъ Аркадиевичъ Тимирязевъ"
Сава Филаретов е будител, деец и преподавател, допринесъл изключително за българската книжнина и в националната борба срещу гръцкото църковно иго. Дейността му, обхващаща няколко региона на българската диаспора, се оказва от съществено значение и с основополагащ ефект в различни направления, като от особена важност е приносът му към развитието на просветителското дело.
Йордан Йовков е роден на 9 ноември през 1880 г. в Жеравна в семейство на скотовъдци и земеделци. Там преминават детските и юношеските му години. Началното си образование получава в родното си село и в Котел, а гимназия завършва в София.
Цветница, този така хубав и светъл християнски празник, събира семействата ни, независимо дали за да отпразнуваме приближаването на Великден, или именния ден на близки хора.
