Георги Мамарчев е роден през 1789 година в Котел. Учи в килийното училище в
родния си град. Малко се знае за юношеските му години. Предполага се, че след като
напуска родния си край, става наемен работник във Влашко. През Руско-турската война от
1806-1812 г. Мамарчев е включен в щаба на формираната през 1811 г. Българска земска
войска с численост 15 хиляди души.
В мемоарите на Георги Раковски се споменава, че Мамарчев взима участие в бойните действия при Силистра, награден е с Георгиевски кръст и произведен в чин поручик.
След края на войната голяма част от българските доброволци се заселват в Бесарабия. Съществува вероятност сред тях да е и Мамарчев.
Интересен факт е, че през лятото и есента на 1812 г. котленецът участва във войната на Русия срещу Наполеон.
Както и много други българи Георги Мамарчев подпомага освободителните войни на гръцкия народ срещу Османската империя, като взима лично участие в тях.
През 1828 година, когато Русия и Османската империя отново воюват, Георги Мамарчев за пореден път влиза в редиците на Руската армия.
Вече натрупал достатъчно голям военен и организационен опит, той става капитан. Създава своя бойна единица още в началото на 1828 година на територията на Влашко, когато руските войски са вече в Букурещ. Решение за организиране на български доброволчески корпус се взима чак година по-късно, тогава отрядът на Мамарчев, в състав от две роти, или малко над 100 души, се включва във формированието.
Първоначално отрядът се установява при влашкото село Фундени и е причислен към VI корпус на Руската армия. По-късно, през пролетта на 1829 година, отрядът на капитан Мамарчев влиза в създадения по подобие на Българската земска войска, Български доброволчески корпус, командван от руския офицер полковник Липранди.
С него той помага на руските войски за завземането на редица турски укрепления в Североизточна България. Капитан Мамарчев е награден с орден „Света Анна“ и сабя.
След изтеглянето на руските войски от балканските райони Мамарчев е назначен за комендант в Силистра, докато крепостта е под руска власт (от 1829 до 1835 г.).
Военните действия и за пореден път не водят до автономия на българските земи.
Георги Мамарчев решава да организира въстание за истинско освобождение. Замисълът е бунтът да обхване най-напред Сливенско и Котленско, а после и Централна България, където в старата столица, да се обяви възстановяване на българската държава.
В началото на 1830 година въстанието обаче е осуетено след намеса на руските военни власти – генерал Дибич изпраща конен отряд от 200 казаци, които арестуват Мамарчев като руски офицер, който работи против политическите интереси на Русия. Тези събития поставят основите на нататъшните възгледи на Георги Раковски спрямо политиката на империята спрямо българския народ и Балканите.
След като го освобождават, Георги Мамарчев се жени в Сливен. Двамата със съпругата си Радка се заселват в Силистра, където почти веднага отново започва активна обществено-политическа дейност, свързана с подготовка на ново въстание в България – Велчовата завера през 1835 година.
В Силистра Мамарчев и Васил Хадживълков замислят да организират бунт, за да предизвикат намесата на Русия. Те установяват връзка с патриотично настроени българи от Търново, сред които Велчо Атанасов – Джамджията, Никола Гайтанджията, Иванаки Йонков Кюркчи от Враца, отец Сергий – игумен на Плаковския манастир, известния майстор-строител Димитър Софиянлията, даскал Андон Никопит, Стоянчо Ахтаря, еленския чорбаджия Йордан Брадата и други.
Според плана ударната сила на Заверата трябвало да станат двете хиляди работници на майстор Димитър Софиянлията, нает от турските власти да възстанови Варненската крепост, пострадала от военните действия през 1828-1829г. След първия успех на въстанието бунтовниците трябвало да блокират старопланинските проходи, да се освободи Търново и българското знаме да се пробие на хълма Царевец. Вярвали, че Русия ще се намеси в подкрепа на българите.
Подготовката на групата на Мамарчев се изразява в набавяне на оръжие и боеприпаси, шиене на специални униформи, калпаци и знамена. Провеждат военни упражнения, занимние по строева подготовка и обучения по стрелба.
Предателство осуетява бунта. Ръководителите му са заловени и обесени.
Капитан Георги Мамарчев е заловен на 4 срещу 5 април 1835 година в Плаковския манастир.
По-късно е предаден на руските власти. Разпитва го руският посланик. Мамарчев обяснява, че познанствата му с бунтовниците са случайни и нямат връзка с подготвяното въстание. Така капитанът се опитва да съхрани живота на поне няколко съратници.
След разпитите при руския посланик, препращат Мамарчев при султана в Цариград, където той смело разкрива причините за бунта. Султан Махмуд II е впечатлен от дързостта на българина.
За известно време бъдещата съдба на къпитан Мамарчев се превръща в предмет на оживени дипломатически контакти между руските и османските власти. Петербург полага големи усилия в преговорите с Османската империя да не допусне смъртно наказание за българина.
След дълги разследвания, разпити, разкарвания и след разжалване е решено Мамарчев да бъде заточен в Коня, Анадола. Оставят му правото да кореспондира със семейството си и да ги повика при себе си, което той и прави. Докъм 1841 г. заточеникът и семейството му са в Коня.
От 1842 г. Мамарчев вече е на гръцкия остров Самос. Съпругата му прави опити той да бъде освободен, но усилията й са напразни. На остров Самос Георги Мамарчев умира през 1846 г.
