Интервю с Костандина Бело - родолюбива българка от Албания

От

Владимир Чешмеджиев

Публицистичен

Едва през последните години в България започна да се говори повече за българските общности в Албания. Наскоро бе постигнат и един безспорен успех, а именно признаването на българското малцинство в албанската държава. Това гарантира правата на нашите сънародници и улеснява поддържането на културата и езика.


Някога териториите са били част от България и поради това и до ден днешен там живее българско население. Изумителната му история е проучвана многократно, но все още има неизвестности и малко познати факти. 


Българското население там се слави със своето трудолюбие, а това, което най-много зарадва целия екип на клуб „Родолюбие и отечествознание“ е че сънародниците ни са запазили своята идентичност и спазват вековните традиции. 


Костандина Бело, българка от Албания, също е запазила своята идентичност и се гордее с българския си произход. Поради своята обич към България, тя развива родолюбива дейност сред българската задгранична общност. Интервюто ни с нея ще разкрие повече информация от пряк източник.


Разкажи ни нещо повече за себе си. 

Родена съм в Благоевград от родители българи от Албания, баща ми от българското село Връбник, а майка ми от град Елбасан, където също така живеят доста българи, най-вече от региона на Голо Бърдо. Основно и средно образование съм завършила в гр. Тирана, Република Албания. В момента съм студентка втори курс, специалност Право в СУ.


С кои български градове и села в Албания си свързана? Какво можеш да ни разкажеш за тях?

Най-вече съм свързана с родното село на баща ми, село Връбник. Това е чисто българско село, което се намира в Югоизточна Албания, в община Девол, област Корча. Там съм прекарала най-хубавите детски години, там проговорих на български език и научих много стари обичаи от баба ми. 


Какво е положението на българската общност в Албания? 

Българите в Албания живеят в три компактни области: Мала Преспа, Голо Бърдо и Гора. Значителен брой живеят и в някои градове, като: Елбасан, Тирана, Корча, Дуръс, Пешкопия, Билищ и др. От икономическа гледна точка положението на българите по тези краища не се различава от това на албанците. Обаче що се касае до образованието, българите от Албания още нямат възможност по селата, където живеят, да изучават книжовния български език.


Осигурява ли българската държава достатъчна подкрепа на българската общност в Албания? 

Последните години българската държава прави преки опити да помогне на българската общност в Албания. Подпомагат се опитите на българските дружества от Албания да открият български неделни училища в по-големите градове, в които живеят българи. Също така със средства на българската държава се подпомагат проекти, свързани с инфраструктурата на тези региони.


Може ли да бъде оказана помощ или подкрепа от обикновените хора в България?

Разбира се, не само правителството, но и всеки българин може да помогне и да подкрепя българите от Албания в техните усилия за развитие и по-добро положение в албанското общество.


Какво е отношението на самите албанци спрямо българите там? Какво е отношението на албанската власт спрямо българите в Албания? 

Исторически отношенията между българите и албанците са много добри. Като съседи те никога не са воювали един към друг, често те са обединявали усилията си за преодоляване на историческите неправди. Днес българите от Албания се радват на уважение от албанците, защото те са трудолюбиви и честни хора, които обичат страната си и са лоялни нейни граждани. Те са добавена стойност на албанското общество. На 12 октомври 2017 г. Албанският парламент прие поправка в закона за защита на малцинствата и официално призна българското малцинство.


Продължават ли да се пазят българските традиции и култура в Албания? Ако да, как?

Българите от Албания въпреки дългите години на откъснатост от майка България са успели да запазят своите традиции и култура. Това е нещо уникално, защото в семейна обстановка, без особена грижа на държавата, те успяват да запазят и предават тези традиции и култура чак до днес. По техните празници те продължават да празнуват по български и да пеят старите традиционни български песни. Също така те запазиха едно от най-цените неща за един народ – езика. И днес тези българи  продължават да си общуват един с друг на техния стар български диалект, който като ценно съкровище се предава от поколение на поколение.


Как реши да напуснеш Албания и да започнеш висшето си образование именно в София? Винаги ли си искала да продължиш живота си в България? 

Когато завърших средно образование в Тирана реших да следвам в България, защото това беше не само моя мечта, но и на моите родители, да получа образование на български език. А София е градът, който ме вълнуваше най-много, като един красив, младежки град.


Ти си била водеща на българските новини по Албанската национална телевизия. Как се случи това? 

Винаги съм била запалена по радиото и телевизията и още от малка съм си мечтала да имам възможност някой ден да се допипам до този свят. Като разбрах, че ще започнат да се дават български новини в Албания, бях още по-щастлива и веднага щом чух новината, исках непременно да грабна тази възможност. Явих се на кастинг и след като ме чуха, веднага ме одобриха. Наистина много се радвам, че успях аз да съм първата, която направи тази малка, но важна крачка. 

 

Какви бяха реакциите на българите в Албания след като се призна българското малцинство и се допусна емисия на български език? 

Вековна мечта и борба на българите от Албания е била да бъдат признати като малцинство, право което несправедливо им беше отнето, поради политически причини. Затова решението на Албанския парламент от 12 октомври 2017 г. за поправка в закона за защита на малцинствата и официалното признаване на българското малцинство беше голямо постижение и победа не само за тях, но и за всички българи. Вече те имат всички права, които им предоставя албанската конституция, включително и правото на образование на майчин език.


Какво би пожелала на нашата аудитория?

На нашата аудитория желая да бъдат живи, здрави и горди с това, че са българи.

Владимир Чешмеджиев

Владимир Чешмеджиев е студент в СУ "Свети Климент Охридски". Завършва Първа английска езикова гимназия в София. Основава клуб "Родолюбие и отечествознание".

Прочети още

Димитър Панчев, Васил Енчев и Диан Борисов на гроба

Съдбата на Илия и Димитър Тромпеви и един малък жест към тях...

Димитър Панчев

🔴Всеки един българин, който някога е присъствал на погребението на близък, неизбежно се е сблъсквал с българската действителност, обладала повечето ни гробищни паркове. Бутнати кръстове, преместени плочи, обрасли до неузнаваемост гробове, боклуци и представители на гробищната мафия са само част от тази действителност. Вместо да ви описваме тази позната до болка действителност, в следващите редове ще ви разкажем накратко как прекарахме няколко часа от нашия следобед в Централните софийски гробища...

Габровският хумор – нематериално културно наследство

Теодор Сербезов

Приписваните умения на габровци да се пазарят и да пестят от всичко, хитростта и чувството им за хумор, довеждат до създаването на многобройни анекдоти за тях. Много от тези хумористични истории датират още от началото на 20 век, но разсмиват българите и до днес.

Тодор Александров (1881 – 1924)

Димитър Панчев

Македония, като една неделима част от българската история, е раждала много велики герои, които са се борили на всяка цена за българщината и освобождаването на българите първо от турско, а по-късно от гръцко и сръбско иго. Организацията, която се е борела именно срещу робството и чуждестранния терор най-дейно в Македония, безспорно е Вътрешната македоно-одринска революционна организация – ВМОРО. Един от нейните стожери е Тодор Александров.