Цветница
Виктория Крумова
Цветница, този така хубав и светъл християнски празник, събира семействата ни, независимо дали за да отпразнуваме приближаването на Великден, или именния ден на близки хора.
Йордан Йовков - неповторимият белетрист на българската литература
От
Теодор Сербезов
Публицистичен
Йордан Йовков е роден на 9 ноември през 1880 г. в Жеравна в семейство на скотовъдци и земеделци. Там преминават детските и юношеските му години. Началното си образование получава в родното си село и в Котел, а гимназия завършва в София.
Родната къща на писателя.
През 1904 г. Йовков записва право в Юридическия факултет на Софийския университет, но прекъсва следването си заради смъртта на баща си.
През 1912 г. е мобилизиран и участва в Балканската война като командир на рота, както и в Междусъюзническата и Първата световна война. . През Междусъюзническата бива ранен и пленен, но войници от ротата му го спасяват. Работи като военен кореспондент и е награден с ордени за храброст. Тежко изстрадва факта, че Добруджа е окупирана от Румъния.
Йовков като войник
През 1918 година се установява в Добрич, но след това учителства във Варна. През 1920 година е назначен на дипломатическа работа в Букурещ, където остава до 1927 година. До края на живота си работи като чиновник в Министерството на външните работи и изповеданията, Умира през 1937г. в Пловдив, но е погребан в София.
Погребението на Йордан Йовков.
Домът на Йордан Йовков в София, ул. Янтра 13, където е прекарал последните си години
Забележителният разказвач Йордан Йовков създава творчеството си във времето, когато българският модернизъм достига своя авангарден етап, българската държава изживява една от най-драматичните кризи в новата си история, а българският народ преминава през тежки социални, политически и духовни изпитания. Именно в този момент писателят изгражда художествен свят, в който традиционните национални и общочовешки ценности оживяват така, че да отговорят на най-съкровените потребности на общността.
Йовков дебютира като поет. През 1902 – 1911 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания – в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“ и др. Първата си белетристична творба – „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ – Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г.
Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъшното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името му се среща по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, „Народ и армия“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“ (1914), „На старата граница“ (1914), „Безотечественици“ (1914).
Паметник на Йордан Йовков в двора на родната му къща в Жеравна.
В документалните си очерци Йовков обективно свидетелства за войнишките делници и празници – баталните очерци са ярки художествени свидетелства за преживяното по време на войната – от първия ѝ ден до нейния трагичен край. В тях редом с летописеца присъства и есеистът; синтезът се постига чрез емоционално овладяване на военната тема, пречупена през индивидуалното впечатление. Йовков идва в българската литература с една болка, която пронизва всичко, написано от него за войните, и от която се ражда специфичният му хуманизъм. В прозата му няма ожесточение, викове на омраза. Най-значимите си военни творби Йовков събира в излезлите през 1917 и 1918 г. два тома „Разкази“.
Композиция "Те победиха" на Иван Лазаров, вдъхновява Йордан Йовков да създаде едноименния си разказ.
Майстор на късия разказ, така наричат големия български писател Йордан Йовков, като 70 негови книги са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби – на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици. Йовковите творби имат своя свят, своята атмосфера.
Прочети още
Българската история на македонските градове - Крушево
Димитър Панчев
🔴Крушево е град в Северна Македония, център на Община Крушево. Намира се в западната част на страната и има население от 5330 души. Града е разположен в котловина, с източно изложение в началото на река Долче, на надморска височина от 1250 метра.
Интервю с Костандина Бело - родолюбива българка от Албания
Владимир Чешмеджиев
Едва през последните години в България започна да се говори повече за българските общности в Албания. Наскоро бе постигнат и един безспорен успех, а именно признаването на българското малцинство в албанската държава. Това гарантира правата на нашите сънародници и улеснява поддържането на културата и езика.