Сава Филаретов е будител, деец и преподавател, допринесъл изключително за българската книжнина и в националната борба срещу гръцкото църковно иго. Дейността му, обхващаща няколко региона на българската диаспора, се оказва от съществено значение и с основополагащ ефект в различни направления, като от особена важност е приносът му към развитието на просветителското дело.
Роден е на 20-ти октомври 1825 година в Жеравна в момент на подем в културното и икономическо развитие на селото. Местните забогатели основно от животновъдство, като със средствата се благоустроило селището. Те наемали майстори от Трявна, Габрово и Дряново, които да облагородят Жеравна, строейки къщи с изключителна аритектурна стойност. Впоследствие била построена църква, която била зографисана и бил поставен калдаръм по жеравненските улици.
Сава Филаретов
Обстановката в региона през десетилетията преди рождението на будителя, обаче, била по-различна. Жителите на региона периодично ставали жертва на нападения на кърджалии, които ги обирали и често извършвали жестокости и мародерства. Българите били принудени сами да се отбраняват от набезите, което допълнително засилило възрожденския дух в региона. Дори вуйчото на Патриарха на българската революция Георги Стойков Раковски – Георги Мамарчев е ръководил отбраната на Котел от кърджалиите. Тези събития, заедно с цялостното народно устремление към освобождаването от османско иго, поставили основите на бъдещото развитие на региона и будителската дейност.
Сава Филаретов започнал образованието си в родното си село, като още тогава се отличавал с големия си интерес към учението. След като завършил местното килийно училище баща му го изпратил в град Котел, за да продължи да се изучава. Там негов учител е възрожденецът Сава Доброплодни, който вероятно оказва значимо влияние върху Сава.
Къщата на Сава Филаретов в Жеравна
През 1844 година по препоръка на преподавателя си, Сава Филаретов е изпратен да работи като учител в град Шумен. Там се проявява със своята енергичност и страст към преподавателската професия. Така развива местното шуменско училище и привлича много ученици от околността. Други учители също се срещат с него, за да обогатят познанията си.
Сава Филаретов
Възрожденският учител и книжовник Райко Ил. Блъсков, основател на първото новобългарско училище в този край пише за Сава Филаретов:
Тоя за неизхвалване човек, тоя родолюбив, ученолюбив млад българин, тоя любезен, благоприветлив, снизходителен, учен мъж... Каква блага душа имаше тоя человек, какво кротко поведение и какъв добър нрав, каква приятност и сладкодумие в приказките му, то не е за описание.
Няколко години по-късно, през 1848 година, поради своето силно желание за повече знания и поради решението на местните първенци да го подпомогнат, заминава за Цариград, за да постъпи във „Великата школа“ в Куручешме.
В действителност същинската фамилия на Сава е Вълчов. Новата си фамилия получава, вследствие качествата си. Във Филаретов е вложен смисълът – „добродетелен“.
След известно време Сава Филаретов напуска Цариград и с помощта на Александър Екзарх заминава за Одеса. Там завършва с отличие Първа одеска гимназия. По време на престоя си общува с много български общественици. В Русия развива и активна книжовна дейност.
През есента на 1852 година Сава Филаретов е студент по славянска филология в Московския университет, като е подпомогнат финансово от заможния български деец Иван Денкоглу. Именно там започва се сближава с руски общественици и писатели, с които и следващите години поддържа кореспонденция като М. Погодин, И. С. Аксаков, П. И. Бартенев, С. П. Шевирьов. В този период и развива своята журналистическа дейност и работи за руски вестници. Сава Филаретов подпомага и българските издания „Дунавски лебед“ и „Цариградски вестник“. Впечатляващо е и участието му издаването на френски списания и вестници. В края на следването си събира дарения за издаване на поемата "Горски пътник" от Георги С. Раковски. По време на Кримската война (1853-1856г.) подготвя джобен руско-български разговорник, необходим за руските войски при навлизането им в българските земи.
През 1857 година, след войната, се завръща в България и става Главен учител в София. Била му поставена задачата да издигне престижа на училището в региона и да подобри цялостно учебното дело.
Вследствие на усърдния труд на Сава Филаретов софийското училище значително увеличава броя на учениците си и притова за кратко време. Създава нов вътрешен ред и т.нар. "Главни правила за управлението на Софийското общонародно българско училище" и практически прокарва прогресивни и просветителски идеи и принципи в обучението.
Усилията и иновативността в преподавателската дейност на Филаретов водят до подобрение на учебното дело и до нарастванете на уважението на софийските граждани към него.
По инициатива на Филаретов и с паричната помощ на заможния Димитър Трайкович, през 1858 година е открито първото девическо училище в града.
Сава Филаретов развива своята родолюбива дейност и чрез борбата за независима българска църква срещу гръцкото духовно иго, което по това време се разпространява върху голяма част от българското население. Чрез вече изграденото си добро име в региона, Филаретов успява да обедини много от жителите на София, Кюстендил, Самоков и околността срещу тиранството на гръцката патриаршия. Открива и много светски български училища в региона, което противодейства на гръцкото влияние.
Борис Симитчиев пише за Сава Филаретов:
Именита личност, светъл дух, който омагьосвал, настройвал, възпламенявал и покорявал, всички благоговеели пред него. В училището, общината, митрополията и в пашовия конак неговите думи и съвети се слушали. Дейността на Филаретов в София е не само епоха на просветно – учебното възраждане на града, но и в борбата срещу фанариотите. На Петровден 1860 година принуждава гръцкия владика Гидеон да спомене името на Иларион Макариополски вместо на гръцкия патриарх, изгонва самоковския владика Паисий и подбужда населението да не плаща владищина.
Вследствие на организираната съпротива срещу фанариотския гнет, гръцкото духовенство наклетеветява Сава Филаретов пред османската власт, като създава впечатлението, че той готви бунтове. Така получава везирска заповед с предупреждение за наказание.
Изключително интересна съдба има съпругата на Сава Филаретов – Йорданка Коцева. Произхожда от заможно и образовано софийско семейство. Отличава се, също като Сава, със своите нравствени качества и силната жажда за знания. След откриването на първото девическо училище в София, тя постъпва мигновено и е обучавана лично от Сава Филаретов. Поради своето старание, тя се превръща в любимата ученичка на българския будител и се сближават. Двамата се женят на 16-ти октомври 1860 година. На следващата година се ражда и синът им – Владимир.
Йорданка Филаретова
През 1861 година, поради клеветите на гръцкото духовенство и заплахите от страна на османската власт, Сава Филаретов е принуден да напусне града тайно. След известно време се установява в Санкт Петербург. Там получава руско поданство и е назначен на длъжност в руското дипломатическо представителство първо в Одрин, а след това в Цариград. По време на пътуването си към османската столица се отбива за кратко в София, с цел да види съпругата си Йорданка, която към този момент работи като учителка. Местната османска власт го разпознава мигновено и Филаретов е спасен от арест единствено поради положението си на руски поданик и чиновник.
След тези събития се премества със семейството си в Цариград, където изпълнява длъжността си.
Преждевременно, като руски дипломат, защитава активно българските интереси. Редактира списание „Българска книжница“, а в него публикува събраните от него народни песни. Автор е на едно стихотворение - „Възпоминание за Никола Д. Катранов“.
По време на престоя си в Цариград, Сава Филаретов заболява тежко от туберкулоза. Поради това е изпратен като вицеконсул в Кайро. Като се предполага, че ще бъде излекуван. Въпреки това състоянието му не се подобрява и умира едва на 38 години на 13-ти ноември 1863 година.
Младата вдовица Йорданка Филаретова се заема да продължи родолюбивото дело на починалия си съпруг. Пътува в чужбина известно време, след което се завръща в София, където я заварва вече започналото революционно движение.
Години по-късно Йорданка Филаретова, вече издигнала се сред обществото и спечелила уважението на всички в града, успява да прибере костите на Сава Филаретов от Кайро.
Гробовете на Сава и Йорданка Филаретови се намират в двора на софийската църква „Покров Богородичен"
Сава Филаретов остава в българската история като родолюбив просветител и изключителен педагог, който през през целия си живот работи за интересите на българския народ.
Йордан Йовков е роден на 9 ноември през 1880 г. в Жеравна в семейство на скотовъдци и земеделци. Там преминават детските и юношеските му години. Началното си образование получава в родното си село и в Котел, а гимназия завършва в София.
Цветница, този така хубав и светъл християнски празник, събира семействата ни, независимо дали за да отпразнуваме приближаването на Великден, или именния ден на близки хора.
🔴Крушево е град в Северна Македония, център на Община Крушево. Намира се в западната част на страната и има население от 5330 души. Града е разположен в котловина, с източно изложение в началото на река Долче, на надморска височина от 1250 метра.
