Тодор Александров (1881 – 1924)

От

Димитър Панчев

Публицистичен

Македония, като една неделима част от българската история, е раждала много велики герои, които са се борили на всяка цена за българщината и освобождаването на българите първо от турско, а по-късно от гръцко и сръбско иго. Организацията, която се е борела именно срещу робството и чуждестранния терор най-дейно в Македония, безспорно е Вътрешната македоно-одринска революционна организация – ВМОРО. Един от нейните стожери е Тодор Александров.


Тодор Александров Попорушев е роден на 4 март 1881 година в щипската махала Ново село. Първоначално се обучава в Щип и в Радовиш, където баща му работи като учител. От 1895 година Тодор продължава  образованието си в българското педагогическо училище в Скопие, което завършва с отличен успех. 


Революционния си път започва още на 16-годишна възраст, когато се включва в редиците на ВМОРО. Лидерските му качества проличават по време на т. нар. Винишка афера, довела до арестите на множество членове на ВМОРО, което от своя страна нанася силен удар върху организацията. Назначен за учител в Кочани, Тодор Александров работи активно за възстановяване на позициите на революционното движение в района. Освен това, поддържа връзки с Павел Шатев, който се опитва да го привлече за делото на гемиджиите (солунските атентатори), но безуспешно. Практикува учителския занаят също така във Виница и Кратово. В 1903 година преподава в Кочани, като се занимава с организирането на населението от тези райони и изграждането на канали за пренасяне на оръжие от свободна България към вътрешността на Македония. 


Тодор Александър - вероятно като учител.

Тодор Александър - вероятно като учител.


Както повечето български герои, така и Тодор Александров е лежал в затвор заради дейността си в полза и защита на българщината. На 27 март 1903 година Тодор Александров е арестуван от турските власти и осъден на 5 години затвор от извънреден съд в Скопие. За щастие, след 13 месеца - през април 1904 година, е освободен, благодарение на амнистията, издействана от българското правителство за българските политически затворници в Македония и Одринско. През учебната 1904 – 1905 година Тодор Александров е назначен за главен учител във ІІ класно училище в Щип. Същевременно е избран и за член на околийското ръководство на ВМОРО в града. През декември 1904 г., след едно сражение на чета на ВМОРО с турските войски, в ръцете на властта попада писмо, от което се разбира за неговата революционната дейност. Предупреден навреме, Тодор Александров се укрива и през януари 1905 година се присъединява към четата на Мише Развигоров като така приключва легалният период от живота му. 

 

Александров става делегат от щипския район на първия окръжен конгрес на Скопския революционен окръг. След 1906 година Александров се издига като един от ръководителите на Скопския революционен окръг. Той се ползва с име на прагматичен и способен организатор, стоящ далеч от излишните теоретични спорове, които по това време раздират ВМОРО и дори водят до братоубийствени борби. 


Печати на Скопския революционен окрът

Печати на Скопския революционен окрът


През 1907 г. поради заболяване, Тодор Александров учителства в Бургас. В края на същата година е повикан от Христо Матов да поеме касата на Задграничното представителство на ВМОРО, след убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов. През ноември 1907 година Александров е избран за окръжен войвода от третия конгрес на Скопския революционен окръг. Участва в подготовката на Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1908 г. По време на Младотурската революция, която се свързва със смяна на политическата обстановка в Османската империя и прокламиране на равноправие между етносите, ВМОРО прекратява въоръжената борба и излиза от нелегалност. Тогава Александров става главен ревизор на българските училища в Македония. След неуспешен опит да бъде арестуван през 1909 година се укрива в България.


Четата на Васил Аджаларски с младотурци в Скопие.

Четата на Васил Аджаларски с младотурци в Скопие.

Не след дълго национализмът сред младотурците надделява и репресиите над населението се подновяват. При възстановяването на ВМОРО през 1910 година обикаля с чета скопския революционен окръг.  По време на обезоръжителната акция в 1910 година четата на Александров се увеличава значително от забегнали бивши войници и четници. Четата пуска сред населението възвания със закани за смърт при предаване на оръжието. Къщата на Александров в Щип и на чичо му Доне са изгорени от властите.В началото на 1911 година заедно с Христо Чернопеев и Петър Чаулев е избран за член на ЦК на ВМОРО.    


По време на войните за национално обединение Александров подлага неведнъж на риск живота си. Преди началото на първата такава война, Балканската, извършва редица атентати, при които са взривени стратегически обекти като гари, железопътни линии и околийски управления. Следва нова вълна от атентати през 1912, останали в историята като „Магарешките атентати“, тъй като към магарета са били прикачвани бомби с детониращи устройства. При тези акции са елиминирани десетки турци на ключови позиции, най-вече управленски, в градовете Щип, Кочани и Дойран. Следват опустошителни кланета над българското мирно население в тези градове вследствие на атаките, но до намеса на Царство България в конфликта не се стига.  


По време на Балканската война, в която ВМОРО подкрепя изцяло българската армия и войските на българските съюзници – Сърбия, Гърция и Черна Гора в съвместната им борба срещу Османската империя, Тодор Александров е начело на чета №52 на Македоно-одринското опълчение, която достига до 117 души, и с нея навлиза в град Кукуш и го предава на настъпващите български военни части, за което по-късно е награден с орден „За военна заслуга“. Малко след Балканската война, ламтежът на Сърбия и Гърция за завладяване на български територии не стихва, което води до отприщването на Междусъюзническата война. Сръбски и гръцки части тероризират българското население съответно във Вардарска и Егейска Македония, а Тодор Александров подготвя и застава начело на въоръжени чети, които да защитават местните българи.


Тодор Александров с четата си.

Тодор Александров с четата си.

По време на Първата световна война Тодор Александров е мобилизиран и служи в Щаба на Действащата армия. По това време структурите на ВМРО изцяло се вливат в състава на българската армия. Основната задача на него и четниците му е била извършването на саботажни акции в противниковия тил. След като „Голямата война“ приключва, България е съкрушена и унижена. Тя претърпява национална катастрофа и не постига национално обединение. На Парижката мирна конференция се решава бъдещето на страните, които са загубили войната. Тодор Александров и Александър Протогеров, в качеството им на задгранични представители на организацията, изпращат мемоар до Парижката мирна конференция. В документа накратко е представена историята на ВМОРО, причините за войната, положението на македонските българи и техните страдания, а заедно с това се настоява нейни представители да бъдат допуснати до конференцията, за да изложат своите искания. Разбира се, техните искания не са уважени, както и тези на националната делегация на България, което води до подписването на най-унизителния за страната договор – Ньойският.  


Тодор Александров в четническа униформа

Тодор Александров в четническа униформа

Обстановката в Македония след „Голямата война“ налага възстановяването на Вътрешната организация. С тази задача се заемат Тодор Александров, Петър Чаулев и Коце Ципушев. В основата на възобновяването на нейните структури и активизиране на връзките с македонските бежанци в България е именно Александров. Своеобразното възраждане започва още през 1919 година, а официалното завършване на този процес е обявено на 19 март 1920 година със специален протокол на ЦК. Организацията се възстановява под името ВМРО. Оглавява я Тодор Александров.


Следват бурни години, по време на управлението на Александър Стамболийски, който води предателска политика спрямо Македония, като напълно съзнателно „забравя“ за българското мнозинство там, в замяна на добри отношения с Београд. Тази политика води до огромно покачване на напрежението между ВМРО и правителството и покушенията над политици не стихват. Това води до арести на лидерите на ВМРО (включително на Тодор Александров и Александър Протогеров, които с помощта на войводата Михаил Радев успяват да избягат от затвора), депутати, редактори на вестници и общественици с изявени симпатии към македонската кауза. В отговор, за да демонстрира колко е силна, ВМРО окупира цели области от България – Неврокоп и Кюстендил, а населението ги посреща с цветя.


Тодор Александров участва в Деветоюнския военен преврат, с който се слага край на управлението на Александър Стамболийски и с който се възкачва на трона Цар Борис Трети. Новото правителство обаче също не намира общи пътища за разбирателство с организацията. Това води до най-спорния момент в живота на Тодор Александров и започнатите от него преговори със СССР. Чрез тези преговори той търси подкрепа, в момент, в който българската държава е обърнала гръб на Македония в лицето на министър-председателя Александър Цанков, който води пълна изолационна политика. Тези преговори, в крайна сметка водят до резултат – подписване на предварително споразумение, където е написано, че Македония ще се обедини и обособи в самостоятелна единица, която впоследствие ще стане член на една Балканска федерация. По-важни в случая, обаче, са следните 2 точки: „2. Руската съветска република признава ВМРО като единствена изразителка на суверенната воля на Македония.“ и „4. Двете страни, като запазват самостоятелността си в своята вътрешна и външна политика, могат да предприемат съвместни акции, при общо съгласие, според политическите обстоятелства.“ Основна причина за съгласието на Александров за това предварително споразумение са  именно тези две точки, които са начин за подсигуряване срещу евентуални груби опити за съветско вмешателство. 


Бюст-паметник на Тодор Александров - Благоевград

Бюст-паметник на Тодор Александров - Благоевград

Опасенията на Тодор Алексанрдров за силно изразено съветско влияние в Македония се оказват верни. През 1924 преговорите завършват с т. нар. Майски манифест. Документът апелира към обединение на всички крила на македонското  освободително движение в „единен балкански революционен фронт“ и към тясно сътрудничество с Коминтерна. Манифестът прави разлика между „македонския“ и другите балкански народи. Този манифест слага началото на една много тъмна за България страница. В него за първи път се загатва за реализирането на съветската идея по отношение на Македония, която трябва да се изпълни чрез прокарването на македонизъм. Дума, която до ден днешен кара всички българи да настръхват. Разграничаването на македонските българи като отделен етнос от останалите българи започва с този манифест. Съвсем скоро той ще стане и причина за убийството на Тодор Александров и последващата братоубийствена война във ВМРО. Защото Тодор Александров в крайна сметка отказва да сложи своя подпис под този предателски договор. Договор, подписан в момент на пълно отчаяние и безсилие, от няколко непрозорливи и заблудени дейци. След Майския манифест – ВМРО се разцепва на няколко крила по крайно болезнен и кървав начин. 


Майският манифест на страниците на вестник „Илинден“, 2 август 1924 година.

Майският манифест на страниците на вестник „Илинден“, 2 август 1924 година.

Тодор Александов и неговият телохранител намират смъртта си напът за конгрес на серчани (жителите на град Сяр) в Лопово. Погребани са рамо до рамо с Панзо Зафиров при параклиса „Свети Илия“ до село Сугарево. 


Тодор Александров остава верен син на България до самата си смърт. До последно той е отстоявал единствено интереса на българското население в Македония и е направил всичко възможно да не се допусне чуждо влияние в тази измъчена земя. Можем да твърдим, че е издъхнал с чиста съвест, за разлика от други негови съратници, които без да осъзнават (някои съвсем съзнателно) са поставили основите, върху които днес е изградена македонската нация и върху които се крепи днешна Република Северна Македония.   

 

Поклон пред храбрия водач на организираната борба в изстрадала Македония. И днес негови последователи вървят по стъпките му и целят изпълнението на неговия идеал – „целокупна България“, в рамките на която попадат „свободните български градове Скопие, Битоля и Солун!“ – както той самият пише през 10 юни 1913 г. в прокламацията си до всички дейци на ВМРО в Македония. Поклон и вечна памет!


Да живѣе цѣлокупна България! До скоро в свободнитѣ български градове: Скопие, Битоля и Солунъ.
Димитър Панчев

Димитър Панчев е ученик в Първа английска гимназия в София. Има задълбочени интереси в областта на българската история - най-вече Македонският въпрос, ВМРО и българските общности в чужбина.