Трикери - спокоен остров с обезпокоителна история

От

Димитър Панчев

Трикери - едно спокойно място с обезпокоителна история

Трикери - едно спокойно място с обезпокоителна история

История

Остров Трикери се намира южно от град Волос в Гърция. Днес е популярно място за еднодневни екскурзии, а манастирът и девствената природа на малкия остров привличат туристите, които са посрещани от стоте му постоянни жители. Трикери днес е едно спокойно и тихо място, но не така е било преди 107 години, когато е бил превърнат в първия концентрационен лагер в Европа. Предназначен за интернирането на няколко хиляди българи от Егейска Македония, лагерът предшества първите съветските концентрационни лагери на Ленин с 6 години и първия нацистки лагер в Дахау (отворил 1933г.).


1. Трикери на картата на Република Гърция 2. Карта на самия остров Трикери1. Трикери на картата на Република Гърция 2. Карта на самия остров Трикери

1. Трикери на картата на Република Гърция 2. Карта на самия остров Трикери

Карта на военните действия и посоката на движение на войските.

Карта на военните действия и посоката на движение на войските.

Годината е 1913, Балканската война тъкмо е приключила. След неуспешни преговори между съюзническите сили за освободените от Османската империя земи, избухва нова война между България и доскорошните ѝ съюзници Гърция, Сърбия, Черна гора, Румъния и Османската империя. Почти веднага след началото на конфликта, българската войска е изтласкана от гръцката армия на север и от сръбската на изток. Трета дружина от 14-ти Македонски полк, под командването на майор Велизар Лазаров (около 1200 души), поема защитата на Солун, но в крайна сметка губи града.


Фотография, на която е изобразена Трета дружина от 14-ти Македонски полк.

Фотография, на която е изобразена Трета дружина от 14-ти Македонски полк.


Огромна част от българската армия (500 000 души) е концентрирана далеч от Солунския регион, и така дружината, заедно с българското население, остават в гръцки ръце. Така, във военно време, под чуждо управление попадат десетки хиляди българи, а целта на новата власт е да прочисти новозавоюваните земи, като така наложи пълен контрол над тях. Още докато войната тече, започват погроми над българското население в Егейска Македония. Независимо от пола, възрастта или социалното положение, българите биват подложени на постоянен терор. Стотици български войници, сред които и висши офицери, са пленени след ожесточени неравни боеве срещу гръцки военни. Плененото българско население, военни и цивилни, както и видни Солунчани от същия произход са натоварени на кораби без обяснение, принудени да изоставят цялото си имущество, откарвани в неизвестна посока.

Стряскащият разказ на Владимир Сис

Владимир Сис е чешки журналист, военен кореспондент, писател и страстен защитник на българската национална кауза. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война на страната на България. Под прикритието на австрийския си паспорт, чехът успява да се качи на лодка, която с ходатайството на немския консул го откарва до Трикери.


1. Владимир Сис, облечен в македонски дрехи 2. "Гробовете на Трикери" - книгата на Владимир Сис, в която той описва видяното на гръцкия остров1. Владимир Сис, облечен в македонски дрехи 2. "Гробовете на Трикери" - книгата на Владимир Сис, в която той описва видяното на гръцкия остров

1. Владимир Сис, облечен в македонски дрехи 2. "Гробовете на Трикери" - книгата на Владимир Сис, в която той описва видяното на гръцкия остров


По пътя за острова мнозина българи са хвърляни във водите на Бяло море, пред погледа на всички останали, и оставяни да се удавят. По този безмилостен начин, още от самото отплаване на корабите, са били избити по думите на гръцки моряк – свидетел на събитията:


Колко бяха удавени, колко… Нямат брой...

Свидетелят е разпитан след престъпленията, станали на Трикери, от военния кореспондент Владимир Сис, който издава през 1914г. година своята книга – „Гробовете на Трикери“. В книгата е описано и продължението на диалога между Сис и моряка:


ВЛАДИМИР СИС (ВС): – Удавени?

МОРЯК (М): – Разбира се. Сами няма да скочат в морето. Хвърляхме ги ние, още от солунското пристанище.

ВС: – Че защо?

М: – Как защо? Българи бяха и нищо повече. Хиляда-две хиляди по-малко – толкова по-добре за нас. Веднъж – виждате ли оня платан? Там стана това – веднъж там щяха да стоварят. Нашият капитан каза: „Хайде, момчета, да видим колко знаят да плават българите. Искаха море – нека го опитат”… Нарочно спряхме парахода в открито море, доста далеч от брега. И захвърляхме българите в морето. Имаше какво да се гледа, весело беше, да… Който знаеше да плува, стигна до брега, който не – на дъното. Гледаш го – блъска с ръце, задавя се, па изведнъж потъне и се изгуби, като че камък си хвърлил в морето…

Акостирането на Сис на острова

В друга част на книгата, военният коренспондент отбелязва страскящи факти за тежкото положение, в което са се намирали хилядите българи. (По противоречивите гръцки данни загиват около 7000 души, други по-стари мнения свързват това число с броя на депортираните – македонски българи и пленени войници, но се предполага, че броят на задържаните там е поне двойно по-голям). Важно е да се отбележи, че повечето от тях били мъже, но не само военни, а селяни, учители, свещеници или търговци.

Как българите са оцелявали на острова?

Разказът на Сис става още по-фрапиращ, когато стъпва на брега на острова и първото нещо, което забелязва са дълбоки ями, изкопани в пясъка по дължината на цялата плажна ивица. Местен рибар му разказва, че ямите са били копани на ръка от българите, за да търсят питейна вода, защото на острова нямало нито един извор. От тези импровизирани кладенци първоначално е бликала питейна вода, но с времето качеството ѝ рязко спада. Самият Сис отпива от водата, която е топла, горчива и негодна за пиене.


По отношение на храната, положението също било нечовешко. Гърците хвърляли от кораби през известно време хляб и нищо друго. Но корабите започнали да идват все по-рядко. В резултат на горещото време, липсата на храна и вода, и невъзможността за покриването на елементарни хигиенни норми, на острова тръгват болести. В продължение на 5 месеца хиляди от българите измират.


Сис продължава обиколката си из острова. Стига до манастира като една стара монахиня го завежда до гробищата на пленническия лагер. По думите му гледката е потресаваща. Той описва следното в книгата си:


Спирам се вцепенен. Пред мене цяла гора от ниски дървени кръстове. Гробовете – един до други. Някои са оградени с дребни, събирани из долината камъни, а други – изгубени и обрасли с бурени и ниските храсти и само приведеният кръст показва, че тук тлеят останките на някой нещастник. Но тук не са погребани само войници.

На много кръстове аз чета само думите: „пленник от Струмишко”, … „от Гевгелийско”, и други подобни. Някои кръстове са без надписи. Може би заличени вече от времето? Може би тия, които са предавали на земята своя другар, не са знаяли да пишат? Може би никой не е знаял името на покойника? Пред един кръст аз се спирам, учуден и изненадан. Единственият каменен кръст. С каква мъка, с какво трогателно търпение трябва да е бил издялан той! Чета: „Манол Станков от Заноге (околия Вратчанска)” – Редник, подофицер или нещо друго? Офицер не е, защото българските офицери бяха изпратени някъде в пелопонеските градове. Но тоя, който е положил толкова труд, за да издяла каменния кръст, той е обичал много, твърде много покойника.

Жертвите

Списък на заточените в 1913 г. на остров Трикери гумендженци, изработен от Христо Шалдев.

Списък на заточените в 1913 г. на остров Трикери гумендженци, изработен от Христо Шалдев.

На Трикери костите си оставят много невинни българи от Егейска Македония. Имената на някои и до днес вероятно стоят върху някой камък, погребан под земята. Смъртта си там обаче намират и някои изявени дейци на българщината в Егейска Македония, като Васил Мончев – деец на ВМОРО, Поп Георги (поп Гоно) – църковен деец, архимандрит Евлогий – духовен водач на солунските българи (удавен), Спиро Суруджиев – просветен и църковен деец, Христо Батанджиев – един от основателите на ВМОРО (удавен). Сред загиналите са и хиляди цивилни македонски българи.

Случилото се на Трикери през 1913г. е военно престъпление

Какво ни дава основание да считаме, че е така? Погромите в Егейска Македония, извършени от гърците са документирани в тъй наречената „Карнегиева анкета“, която представлява доклад за разследване на причините и провеждането на Балканските войни. Ужасът на Трикери е една малка част от драмата, изживяна от местните българи в Егейска Македония. Покушения са извършени още в градовете Кукуш, Сяр и Солун, където гърците извършват палежи, грабежи и малтретиране на местното мирно българско население. Десетки села са опожарени и разграбени, а жителите им – прогонени.


Заглавна страница на Карнегиевата анкета

Заглавна страница на Карнегиевата анкета


Фотографии, показващи разрушенията в Кукуш и село Баница през 1913 г.Фотографии, показващи разрушенията в Кукуш и село Баница през 1913 г.

Фотографии, показващи разрушенията в Кукуш и село Баница през 1913 г.


Женевските международни конвенции, допълнени от международните Хагски конвенции от 1899 година и 1907 година относно законите за водене на сухоземна война, за човешките права на военнопленниците и предпазните механизми за цивилното население, са погазени жестоко, като ярък пример за това е масовото измиране на български войници и цивилни хора на Трикери.


Редно е в днешно време, в името на сегашните ни добри отношения с Република Гърция, да се построи паметник в чест на убитите българи навсякъде, където е документирана подобна ужасяваща смърт от миналото. И най-вече на места като остров Трикери, където хиляди българи загубиха живота си вследствие на военни престъпления и безчовечност.

Всички страни, оцветени в зелено, са подписали Хагските конвенции от 1899 и 1907, а оцветените в синьо (Кралство Гърция) само тази от 1899г. Именно в нея се определят законите при водене на война и правата на човека по време на нея.

Всички страни, оцветени в зелено, са подписали Хагските конвенции от 1899 и 1907, а оцветените в синьо (Кралство Гърция) само тази от 1899г. Именно в нея се определят законите при водене на война и правата на човека по време на нея.

Димитър Панчев

Димитър Панчев в е студент в специалност “История и геополитика на Балканите” в Софийския университет. Има задълбочени интереси в областта на прабългарската история, кирилометодиевистиката, Македонския въпрос и българските общности в чужбина.

Прочети още

Св. Св. Кирил и Методий

Делото на Св. Св. Кирил и Методий

Мария Давидкова

Делото на братята Кирил и Методий е свързано с две важни събития в българската история - приемането на християнството и създаването на славянската азбука. Значението на делото на Кирил и Методий слага своя отпечатък върху развитието на цялата европейска цивилизация. Създаването на славянската азбука е едно от най-забележителните събития в историята на човешката култура. В знак на признателност, през 1980г. папа Йоан Павел II ги обявява за покровители на Европа. Кирил и Методий са считани за първоучители на славянските народи, равноапостоли и са канонизирани като светци.

София, площад "Независимост"

Истории, скрити из софийските улици

Александър Димитров

Като културен и административен център на страната, София е град, чиито жители винаги бързат за някъде, било то за училище, за работа, за всевъзможни обществени събития или просто за обикновени срещи между приятели. Но в бързината на своето ежедневие, софиянецът няма време да се спре и да се замисли за историята на града си, както и откъде произлизат наименованията на неговите улици, по които е минавал десетки пъти през живота си и по които ще продължи да минава и занапред. Именно затова в тази статия са подбрани само малка част от историите на някои столични улици, с цел да насърчим нашите читатели да проявят интерес към миналото на своя град и да бъдат будни индивиди, които носят неговата памет със себе си.

София от птичи поглед

Произходът на имената на известни софийски улици

Юлиян Костадинов

Разберете историите зад имената на някои от най-известните улици на нашата столица.