Днес освен преклонение пред българската писменост, език и култура се отдава и почит на Светите братя Кирил и Методий, както и на техните ученици. Всяка година по всички медии се пропагандира с цяло гърло как Кирил и Методий са гърци, славяни или дори македонци по произход, но за тезите относно българския им произход упорито се мълчи. В настоящата статия за съвсем кратко време ще можете значително да обогатите знанията си за двамата братя и да се убедите, че неслучайно българският народ почита с такова дълбоко уважение своите най-велики български просветители и културни водачи. За да изведем доказателствата, се позовахме на мненията на водещи български историци като например проф. Божидар Димитров, проф. Пламен Павлов и др..
1. Ярко доказателство за националната принадлежност на солунските братя са техните светски имена. М.Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал разкават за твърдението на Хавел Салански, че Бог е изпратил на чехите двама апостоли Църхо и Страхота. Павел Странски споделя, че Методий е наричан Страхота. Същото го казва и Ян Амос Коменски. Още едно потвърждение получаваме и от сборникът за духовни песни на пастор Матей Вацлав Щейер, съдържащ химн за двамата светии Църхо и Страхота. М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал съобщават също за още един интересен факт, а именно за откритата от Божидар Димитров хроника във Ватиканския архив. В нея се разказва за моравската мисия на двамата апостоли като се уточнява, че Методий е наричан Страхота.
2. В Магнаурската школа в Константинопол, където братята са изпратени в юношеската си възраст, липсва факултет по славянска филология. Следователно няма къде да научат толкова добре славянския български език. Тоест той със сигурност е техен майчин език.
3. В „Пространното житие на Константин-Кирил“ на въпрос на хазарските домакини какъв е санът му, Кирил отговаря:
Имах дядо, много велик и славен, който стоеше близо до царя. Но когато отхвърли дадената му чест, той бе изгонен и отиде на чужда земя, обедня и там ме роди. Аз потърсих предишната си прадедовска чест, но не можах да я постигна, защото съм Адамов внук.
Това откровение на Кирил дава основание на А.Х.Е. фон Сулмстал и М. Марrаритов (1989) да приемат, че Кирил и Методий са потомци на семейство, което е второ поколение изгнаници, явно от род чуждестранен, невизантийски, високопоставен, някога принадлежащ към двора на неизвестен цар. Тъй като по това време титлата цар носел само българският владетел, те правят логичния извод, че семейството им принадлежи към българските придворни кръгове. Най-вероятно дядо му е бил придворен на българския владетел цар Кардам.
4. Житиеписецът е написал за Кирил, че се е родил „на чужда земя“, а не в своята, което е сериозно доказателство, че не е ромеец (грък) по произход.
5. Според житиеписеца двамата братя неслучайно са изпратени като мисионери при хазарите, защото много доре се е знаело, че те живеят на бившите български земи и мнозина имат български произход, което предполага по-добро разбиране на тяхната проповед и послания. И затова получават в отговор:
Достойно и право говориш, гостенино!
6. В „Краткото житие на Константин-Кирил“ се твърди, че Кирил е
родом сын Блъгаринь.
Глаголица и Кирилица
7. Преди мисията при хазарите, за която писахме горе, и прочутата мисия във Великоморавия от 863 година, съществуват данни за друга тяхна мисия – тази по поречието на река Брегалница, на територията на тогавашна България. В тази мисия, осъществена преди 864 г. (най-вероятната дата за обявяването на християнството за държавна религия), братята покръстили 54 000 славяни-езичници, а, предполага се, в гр. Равен - самия Борис. Кирил и Методий не биха могли да проповядват без разрешението на българската държавна власт в Брегалнишко, т.е. без разрешение на самия владетел Борис Първи. По всичко личи, че Брегалнишката мисия се е състояла в края на 50-те години и е полсужила като проба, целяща проверката на годността на азбуката и преводите, които са създадени в 855 година. Експеримент, наблюдаван лично от Борис I. Странно е, че учените и публицистите „забравят“ този източник („Брегалнишката легенда“), разказващ за събитията, или се опитват да оспорват достоверността му. Нормално е — той решително не пасва на предварително избраната теза, че Кирил и Методий нямат нищо общо с България и с Борис Първи. Брегалнишката мисия е прекратена вероятно от византийския император, а и от патриарха, които са били сериозно обезпокоени от успеха ѝ. Впрочем Византийската държава няма никакво намерение да дава богослужение на славянски език нито на своите славяни, нито на българите, защото това е било едно от основните и оръжия за постепенното ерозиране на българската държава – стратегическа цел номер едно относно външната политика на Византия.
8. Византийският император и константинополският патриарх нямат свръхчовешки способности, за да предвидят как през 863 г., т.е. осем години след създаването на азбуката, великоморавският княз чрез нарочно пратеничество желае проповедници, които да въведат във Великоморавия богослужение на славянски писмен език. Славяните във Византия са покръстени още преди 100–150 г. и практикуват християнството на гръцки език. Християните в доколкото ги има, по произход България, доколкото ги има и по произход са българи, славяни и гърци, също практикуват християнството на гръцки език. До други славяни Кирил и Методий нямат достъп — България прегражда пътя на север към чехи, поляци и сърби, а печенегите и хазарите — пътя към руските славяни. Единствентият начин да се обясни внезапното и на пръв поглед странно оттегляне на Кирил и Методий в манастир, за да създадат азбука и писмен език, които не са нужни на Византия в този момент, е че в действителност поръчителят на азбуката не е византийският император, а Цар Борис I. Съществуват данни за контакт между сестрата на Борис и Кирил, които са били съученици в Магнаурската школа. Тоест не е учудващо, че братята и Борис са установили контакт още тогава.
9. Факт е, че през 855 г., със знанието на Борис Първи, Кирил и Методий провеждат мисия в Източна Македония, по река Брегалница. Там те покръстват близо 54 хиляди славяни. Има предположения, че дори цар Борис е покръстен през тази година, защото във византийски извор, наречен „Брегалнишка легенда”, се казва, че Борис I е бил покръстен в град Равен, близо до Щип. Доскоро това за смяташе за легенда, но се оказа, че не е. Македонски археолози преди няколко години откриха град Равен. Самият му откривател - Иван Микулчич от Скопския университет, пише: „Това е една малка Плиска”. В „Проложното житие на Кирил“ е записано:
След това отиде при българите, проповядвайки Христовото учение.
Пак за същото свидетелства и „Моравска легенда“ , където четем:
като тръгнал, първо пристигнал при българите, които с Божията помощ обърнал със своята проповед във вярата. Като продължил оттам, пристигнал в страната Моравия.
Подобна картина рисува и „Чешката легенда“, което допълнително затвърждава доказателствата за осъществената Брегалнишка мисия, която е първата на двамата братя.
10. В пространното житие на св. Методий четем, че
всички солунчани говорят чисто славянски.
Някакъв абстрактен славянски език няма. Има езици съответно на поляци, руси, украинци, българи, сърби, чехи, словаци, но такъв език славянски сам по себе си нито е имало някога, нито има в момента. Солунчани са говорили езика на местните български диалекти и това е доказано многократно. Доц. д-р Ана Кочева доказва как народните говори и до днес отразяват чертите на езика на Кирил и Методий, така че когато сътворяват езика (и това са го отбелязвали и други езиковеди, не само Ана Кочева), Светите братя очевидно ползват един много по-широк набор от българска лексика и тя засяга, разбира се, както Южна Македония, така и Родопите, така и по-далечни ареали на тогавашния старобългарски език. (проф. Пламен Павлов)
11. Очевидно е, че през IX в. в Солун българският език е бил доминиращ. Дори в многотомната история на България, издадена по време на комунистическата власт, е написано (том 2, с.25):
„Смята се, че в IV хил. пр.Хр. е съществувал общ индоевропейски език, от който по-късно се оформят славянските, германските, иранските и келтските езици и диалекти. И днес роднинската терминология, наименованията на най-старите оръдия на труда, терминологията на домашния добитък, ловът и пчеларството имат общи корени. Преди да бъдат утвърдени литературните езици, базирани обикновено на един от диалектите, различията в езиците на тези групи народи, спадащи към индоевропейската общност, са били още по-малки.“
Казано по-просто, VII–IX век славяни и прабългари, живеещи на територията на България, са общували помежду си на близки езици, произхождащи от общия някога индоевропейски език, и най-вероятно са се разбирали и без преводачи.
Уеднаквяването на лексиката и граматичните правила е ставало непрекъснато в ежедневния живот на разположените едно до друго славянски и прабългарски села, в армията, в градовете, в резултат на особено честите смесени бракове.
12. Това е така, защото в продължение на векове в района на Солун се заселват славянски племена, които в периода VII-IX в. се обособяват в тъй нар. Източна група, наричана в научната литература - Българска група. Още в средата на IX век (няколко десетилетия преди покръстването) от хрониките (чужди и български) изчезват имената на всички славянски племена. Както пише дори скопският учен Иван Микулчич: „Поданиците на България от Карпатите до Егея и от Адриатическо до Черно море започват да се наричат българи“. Всички тези доводи отговарят на въпроса за народността на Св. св. Кирил и Методий напълно еднозначно. През периода, в който са живели и работили, няма как да са били други освен българи по народност и самосъзнание.
13. От друга страна Димитър Хоматиан, който е византийски архиерей, писател и канонист, живял през 12 век казва следното:
Този велик наш отец и български светилник (Климент Охридски – създателят на кирилицата) води рода си от европейските мизи, които повече се признават за българи...
(а не македонци, както твърдят някои македонски историчари).
14. Според архиепископ Теофилакт, записал подробно своите изследвания върху живота на светиите, пише:
Понеже българският народ не е разбирал божествените писания, изложени на гръцки език, светците (Кирил и Методий) изнамерили славянската азбука и превели боговдъхновителните писания от гръцки на български език...
Тук се говори за български език, а не за славянски. Освен това е назована причината, поради която двамата „изнамират“ славянската писменост – за да бъде просветен българският народ, а не великоморавският или някой друг. Това откровение съвпада с данните за първата им мисия в България, която толкова усърдно се премълчава.
15. „Градешкият летопис“, съставен през 12 век в манастира Hradisch при Оломоуц (Моравия) съдържа кратко известие за дейността на Кирил и Методий в Моравия. В него пише:
В същото това време Кирил и Методий, които били изнамерили българската азбука, проповядвали словото божие на моравците.“
Неслучайно е записано, че братята изнамират "българската азбука“. Първата мисия на братята е в България и има грандиозен успех (били покръстени 54 000 българи). Както вече писахме по-горе, тя е била инициирана и следена от Цар Борис I. Да се отговори на въпроса кой е истинският поръчител на глаголицата, не е трудно при наличието на толкова преки и косвени доказателства за контакт между Борис и братята. Не е и толкова трудно, след като самите моравски летописци определят азбуката като „българска“.
16. Учениците на Кирил и Методий, които по всяка вероятност са общували пряко с тях, пишат и говорят по всякакъв повод, че техните учители са българи. Според професор Донка Петканова-Тотева – учениците на Кирил го квалифицират като
учител на българите
И няма съмнение, че те действително са знаели етническия му произход, както и този на неговия брат.
17. Ако приемем, че са гърци, как тогава са могли да възпроизведат сложния за гръцкото ухо език и още по-трудно произносимите за гърците фонетични звуци като Ж, Ч, Ш, Щ, Ъ, Ь и пр
18. Ако братята Кирил и Методий са гърци, те отдавна да са канонизирани като светци от Гръцката православна църква, както стори това Българската православна църква.
О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин
Георги Мамарчев е роден през 1789 година в Котел. Учи в килийното училище в родния си град. Малко се знае за юношеските му години. Предполага се, че след като напуска родния си край, става наемен работник във Влашко. През Руско-турската война от 1806-1812 г. Мамарчев е включен в щаба на формираната през 1811 г. Българска земска войска с численост 15 хиляди души.
По случай навършването на 127 години от рождението на Негово Величество цар Борис III, ние от клуб “Родолюбие и отечествознание“ сме Ви подготвили откъси за живота на царя. Два от разказите са взети от “Биографични бележки“ на Ненчо Илиев, другия е от мемоарите на Коста Скутунов “Бурни времена“ За много дълго време Негово Величество бива отричан от едни и превъзхваляван от други. За това по този случай сме решили да покажем какво показват действията на Царя, записани от неговите близки и съвременници.
Навършват се 101 години от подписването на Ньойския договор. Запознати сме с неговите клаузи - България е наказана и от нея са отнети Беломорието, Западните покрайнини и Струмица. Наложените репарации от над 2 милиарда златни франка утежняват общественото положение значително, предвидени са и допълнителни финансови тежести.
